БЪРЗО ТЪРСЕНЕ

ВИДЕО

АНКЕТА

Полезно ли ще е за страната ни председателството ни на ЕС?

Отминали анкети »

ИЗБРАНО ОТ АВТОРА

07 юни 2018, 9:46 Видяно: 191

Кипър . Сезон на небостъргачите

Стимулираното от програмата „златна виза” строителство на луксозни сгради – тласък на икономиката или нов сапунен балон на пазара на недвижими имоти в страната?

Изпрати FB
Размер на шрифта: + -


Снимка: 1 от 3


Суперлуксозни апартаменти на цени от 2, 3, 4 млн. евро, със зашеметяващи гледки от висините към безкрайната панорама на Средиземно море – това са най-новите ”горещи” оферти на пазара на недвижими имоти в кипърския крайбрежен град Лимасол. Най-космополитният град на острова, основен международен финансов и бизнес център на страната, с бързи темпове променя физиономията си. В Кипър сега е сезонът на... небостъргачите.


Съобщенията за издадени разрешения, за първи копки, за полагане на основен камък на „кулите”, както наричат на острова изгражданите лускозни високи сгради, са почти всеки месец. Извисяващите се огромни кранове, издълбали строителни изкопи до самото крайбрежие, вече са неотменима част от силуета на Лимасол. Новият строителен бум в страната - само 5 години след тежката й финансова и икономическа криза, осигури разцвет на пазара на недвижими имоти, но заедно с това все повече се засилва безпокойството на експерти по градоустройство, архитекти, еколози и засегнати граждани, че хаотичното застрояване с небостъргачи излиза извън контрол и че по този начин се надува нов имотен „балон”.


Изображение 2


Нарастващото напрежение предизвика и първите промени. Само преди седмица правителството прие нови правила и критерии за инвеститорите, искащи да изграждат високи сгради. И в същото време, докато кабинетът обявяваше плановете си за удържане на строителните страсти в нормална рамка, на среща на върха по програмата „гражданство срещу инвестиции”, проведена неслучайно в Лимасол, бяха рекламирани точно тези скъпи проекти. А този форум, целящ да спечели платежоспособни чужденци за купувачи на новите луксозни резиденции, пък дойде само три дни, след като правителството реши за втори път през тази година да затегне режима за получаването на „златна виза” от същите тези инвеститори от трети страни.


Средиземноморският Манхатън


Кипърските небостъргачи са далеч от размерите на събратята им в Ню Йорк или Дубай, но амбициозните проекти предизвикаха обществено вълнение, защото високите сгради са новост за страната. Заради сеизмографски причини – Кипър се намира в земетръсна зона, както и заради евентуални неблагоприятни промени в микроклимата на малкия по територия остров, типично за него е ниското застрояване. Масово сградите са едно- и двуетажни, най-много до 8-10 етажа, а няколкото съществуващи сгради с височина до 70 - 75 метра в Никозия и Лимасол са туристическа атракция.


Инвеститорите и предприемачите в областта на недвижимите имоти видяха назряла възможност за промяна в градоустройствените планове, която да разреши издигането на небостъргачи, още през 2008 – 2010 г. Намерението им обаче съвпадна с първите признаци на рецесията, а настъпилата финансова и икономическа криза и сключеният през 2013 г. меморандум с тройката международни кредитори замразиха за близо пет години плановете им. Строителството и пазарът на недвижимости пострадаха най-силно от банковия колапс, когато след щедрото отпускане на кредити се спука имотният балон.


„Експлозията” от луксозни проекти започна, след като през 2015 г. правителството позволи изграждането на високи сгради като част от подкрепата за сектора на недвижими имоти, за да се възстанови след кризата и да допринесе за общия икономически растеж в страната.


Мощен стимул за бума на сгради с безпрецедентни за Кипър височина и лукс стана и програмата за получаване на кипърски паспорт от граждани от трети страни срещу инвестиции в имоти и компании на острова. Схемата за „гражданство срещу инвестиции”, известна и като „златна виза”, бе въведена от правителството през 2013 г., в първата година на кризата, изправила страната пред фалит, за да насърчи чуждестранните инвестиции и привлече свеж капитал. Тази възможност изстреля в небесата търсенето на луксозни мащабни имоти, главно от руснаци и китайци, и индустрията на недвижимите имоти побърза да отговори с впечатляващи по дизайн и стойност проекти.


Резултатът сега е: общо 25 разрешения за строеж на високи сгради в Кипър са дадени до края на март 2018 г., а още 60 са в процедура на разглеждане и оценка, съобщи преди седмица министърът на вътрешните работи Константинос Петридис /в Кипър регулации, лицензиране и градоустройствени планове са компетенции на Вътрешното министерство/.


„Ерата” на небостъргачите е най-забележима в крайбрежния Лимасол, заради които той спечели и славата на „Средиземноморския Манхатън”. Само в него „зелена светлина” вече са получили 23 заявления за високи луксозни сгради, други 29 проекта са в очакване на регулаторно одобрение. Всички те са планирани да бъдат завършени в следващите 5 години. Някои от компаниите строят едновременно по няколко кули.


Преди около 15 месеца започнаха строителните работи по бъдещата най-висока крайбрежна кула в Кипър и в Европа – сградата One ще издигне своите 37 етажа на 170 метра височина, като е планирана да бъде завършена през 2019 г. По данни на изграждащата я компания договорът за строителството й, подписан през декември миналата година, възлиза на 77 млн. евро.


Изображение 3


161 метра над брега на морето ще стигне най-високата кула от проекта Trilogy Limassol Seafront, чието изграждане също вече започна. Трите кули ще са на 39, 37 и 36 етажа, като първите две се очаква да бъдат завършени в края на 2021 г. и март 2022 г. Общата инвестиция в комплекса е 350 млн. евро.


Строително разрешение получи и проектът за луксозни резиденции и офиси Blue Marine. Той включва четири сгради – две кули на 29 и 33 етажа и две ниски сгради, само на 5 и 9 етажа, в които ще се вложат 300 млн. евро.


През февруари тази година започва изграждането и на кулата The Icon, чиито 21 етажа ще достигнат 125 метра. Пусковият срок е декември 2020 г.


197-метровият небостъргач Aura 


През октомври миналата година лично президентът на Кипър Никос Анастасиадис участва в церемонията по полагане на основния камък на Limassol Del Mar - супер луксозния курортен комплекс в един от най-престижните райони на Лимасол.  Той се състои от две кули, по-високата от които ще е 107 метра и 27 етажа, и първата му фаза се очаква да бъде завършена още догодина, а втората – през 2020 г.


Състезанието по височина обаче ще спечели проектът Aura, ако бъде одобрен. Това ще е 197-метрова кула от луксозни апартаменти, която според архитектурния й дизайн ще „виси” над озеленени градини до самия бряг на Средиземно море. Инвеститорската компания е кандидатствала за лиценз за градско планиране и решението се очаква от следващата сесия на община Лимасол.


Пафос, на западното крайбрежие на острова, също ще участва, но много по-скромно, в бума на небостъргачи. В туристическата му част се предвижда да бъдат издигнати две кули. В Никозия вече се работи по 34-етажен небостъргач, а 51-етажна сграда си осигури първото предварително разрешение за строеж от Общинския съвет на столицата. С височина от 100 метра и 26 етажа ще са двете кули с луксозни апартаменти, които се изграждат като част от новото яхтено пристанище „Агия Напа Марина” – новата морска врата на Кипър на източното крайбрежие.


Към небето бяха „изстреляни” и цените на луксозните резиденции в небостъргачите, въпреки че те все още не съществуват. От започналата да се изгражда 37-етажна кула One вече са продадени апартаменти на обща стойност от 19 млн. евро. Продажбите на луксозните жилища и офиси в кулите на Trilogy, които стартираха в края на март, само за два месеца, до края на май, вече надвишават 60 млн. евро, по данни на компанията. При това цените на апартаментите в комплекса стигат до 8.5 млн. евро. Апартамент с три спални с изглед към Средиземно море в Limassol Del Mar се продава за 3.7 млн. евро. 


Сделките с имоти на стойност над 1.5 млн. евро са се увеличили с 45% през 2017 г., сочи докладът за състоянието на пазара на недвижими имоти в Кипър на одиторската къща PricewaterhouseCoopers. 52% от тях са в Лимасол, където имотите са най-скъпи в страната – цената на квадратен метър е от 5000 до 15 000 евро.


И докато инвеститорските компании очевидно са доволни от интереса, пазарни анализатори настояват за предпазливост, тъй като цените продължават да се покачват, което изкривява самия пазар на недвижими имоти и заплашва с поредния „сапунен балон” – този път в сектора на клас „лукс”.


Извън контрол или опит за ред?


Небостъргачите като мащабни по своите размери и инвестиции проекти дават на кипърската икономика нов импулс и нови перспективи за растеж. С ускорените си темпове на развитие секторът на недвижимите имоти стимулира бизнеса в страната, има сериозен финансов принос в икономиката, създава нови работни места, привлича чуждестранни инвестиции, модернизира градската среда, отчита правителството, което напълно подкрепя новите начинания.


Все по-голяма обаче е и загрижеността, че тези мега проекти израстват много и бързо, с твърде висока цена за околната среда. Специалисти по градско планиране смятат, че застрояването с високите сгради е почти безконтролно, то става не в съответствие с градоустройствените планове, а хаотично, там, където инвеститорите имат закупени парцели.


Според експерти от Научно-техническата камара на Кипър не е направено и основно стратегическо изследване дали този тип строителство е устойчиво. Не са извършени предварителни проучвания и за това дали съществуващата инфраструктура на града може да поеме допълнителното натоварване от кулите и как тя трябва да се адаптира. Еколози поставят под въпрос енергийната ефективност на новите високи сгради. Според тях, от една страна, подобни компактни единици са по-лесни за управление по отношение на енергийните изисквания, но опасността е в топлинния ефект, който те ще предизвикат. Огромните стъклени и метални фасади на кулите ще се нагряват и задържат топлината от продължителното и горещо средиземноморско лято по-дълго време, което ще доведе до повишение на температурите и промяна на микроклимата в района. Специалисти по устойчиво развитие и управление на крайбрежието предупреждават, че активната строителна намеса по бреговата линия на Лимасол може да промени естествените морски течения в района.


Бъдещата най-висока крайбрежна кула в Кипър и в Европа – сградата One.


Жителите в кварталите, където ще се издигнат небостъргачите, се притесняват, че попадат в зоната на тяхната сянка и че губят връзката си с морето. Не са ясни и поемането на отпадните води от новите високи сгради, пожарната им безопасност и устойчивостта при земетресения.  


Откритите въпроси са много, тъй като мега проектите, които радикално променят външния вид и характера на града, започват да се реализират без това да бъде предшествано от общественото им обсъждане, както изисква законодателството, твърдят представители на граждански инициативи. Публична дискусия за небостъргачите имаше преди две години, през юни 2016 г., в Лимасол. А през миналата седмица група жители на Лимасол, чиито имоти граничат с парцел, където са проектирани четири високи сгради -  от 43, 38, 31 и 25 етажа, на разстояние от 50 - 200 метра от морето, изпратиха писмо до Община Лимасол с над 10 групи въпроси, с които искат пълна информация за бъдещия строеж и настояват да упражнят правото си на обществено обсъждане.


Отговори на част от изразените от експерти и обществеността опасения заради небостъргачите дава новата рамка на правителството за „общи принципи и предпоставки за изграждане на високи сгради с ясна документация за метода на градоустройството, следван при оценката на заявленията”, както я обяви министърът на вътрешните работи Константинос Петридис на 25 май. Пилотната й фаза ще продължи 6 месеца, след които ще бъде оценена нейната ефективност и ще започне нов кръг от консултации с Научно-техническата камара и други заинтересовани страни, съобщи министърът.


С тази рамка ще бъдат определени местата, където ще е позволено строителството на високи сгради въз основа на характеристиките на всеки град. Инвеститорите ще бъдат информирани своевременно за параметрите на тези райони и за допустимата височина на сградата, както и за последващия контрол. Съгласно новите правила за оценката на проекта ще се извършват проучвания за въздействието върху микроклимата по отношение на слънчевата светлина, въздушния поток, топлинния ефект, замърсяването и всякакви други изследвания, които могат да бъдат изисквани в съответствие със законодателството в областта на околната среда. Ще бъдат предоставени и компенсаторни мерки, които ще са от полза за по-широкия регион и местната общност.


Предвижда се да бъдат издадени заповеди с подробни изисквания за разглеждането на заявленията за небостъргачи и тяхната оценка да са валидни до влизането в сила на изменените генерални планове за четирите големи градски зони на Кипър - Никозия, Ларнака, Лимасол и Пафос, което трябва да стане до 2020 г., уточни министър Петридис.


Новитекипърци


Обявеният от правителството нов регламент съвпадна с най-активната реклама точно на небостъргачите. Проектите  Оne, Aura, The Icon, Limassol Del Mar, Agya Napa Marina заедно с други хотелски комплекси и ваканционни селища бяха сред 32-те атрактивни възможности за инвестиции, представени на третата годишна Среща на върха за гражданство и пребиваване в Кипър чрез инвестиции в недвижими имоти /The 3rd Cyprus Citizenship & Residency by Real Estate Investment Summit/. Във форума, който са проведе в Лимасол от 24 до 26 май, участваха над 100 експерти по миграция, представители на инвестиционни компании и фондове, адвокатски кантори, международни консултантски фирми от 24 страни от Азия, Европа, Африка и Близкия изток. 


Именно възможността за „гражданство срещу инвестиции” осигурява основния приток на купувачи за луксозните нови небостъргачи. Програмата позволява натурализация в Кипър по този ред да получат чужденци от трети страни, които инвестират 2 млн. евро в кипърски компании или недвижими имоти, включително и закупуване на жилище на стойност най-малко 500 000 евро, което трябва да запазят като своя собственост в продължение на 3 години.


До момента Кипър е издал т. нар. „златна виза” на 1685 инвеститора и 1651 техни съпруги и деца. „Новите” кипърци са предимно от Русия и Китай. Най-голямо търсене на кипърския паспорт бе регистрирано през 2017 г., когато той стана притежание на 503 инвеститора и 510 члена на техните семейства. Инвестициите, влезли в Кипър по тази програма, са около 4.8 млрд. евро.


Никозия неведнъж бе обект на критика от европейски институции и медии заради този план за натурализация, въпреки че подобни програми се изпълняват и други страни-членки на ЕС. Правителството отхвърля обвиненията, че по този начин „продава” европейски паспорти и допуска съмнителни инвеститори и мръсни пари. „Това са инвестиции в реалната икономика. Ние не зависим от тази схема, но тя е полезно допълнение към инструментите, чрез които трябва да стимулираме икономическото развитие”, коментира финансовият министър Харис Георгиадис.


През март Европейската комисия заяви, че ще разследва „златните визови схеми” на страните-членки на базата на сигнали, че те са уязвими за злоупотреби, подкопават борбата с корупцията и увеличават риска от пране на пари, и ще подготви доклад за тях.


Кипър отговори изпреварващо. Правителството на заседанието си на 21 май реши да засили контрола върху предоставянето на гражданство на чуждестранни инвеститори, като същевременно слага лимит на издаваните паспорти – до 700 броя годишно. Самата схема за натурализация вече е преименувана на „Кипърски инвестиционен план”.


Новите процедури за проверка на инвеститорите, кандидатстващи за кипърски паспорт, ще бъдат „по-строги и по-достоверни”, увери министър Георгиадис. Всяко заявление ще бъде подлагано на засилена проверка, а в допълнение към контрола от кипърските власти, „изчерпателни проверки” ще се извършват и от чуждестранните агенции.


Тези промени в режима са вторите за тази година. Първите бяха през януари, когато правителството прие редица мерки, най-вече за контрол върху „доставчиците” на услуги - компании за недвижими имоти, адвокатски кантори. Едно от ограниченията бе насочено към ширещата се реклама, „канеща” директно кандидатите да си купят заедно апартамент-лукс и нов паспорт. Въпреки наложеното изискване за „дискретност”, и в момента на сайтовете на всички компании, изграждащи небостъргачите, редът за инвестиране в гражданство е специално подчертан.


Според икономисти програмата за натурализация на чуждестранни инвеститори донесе полза на страната – и с внесените свежи капитали, и с тласъка за развитие на строителството и пазара на недвижими имоти, но те предупреждават и за риска от нея.


По-рано тази година МВФ посочи като опасност, че икономиката на Кипър става твърде зависима от сектора на недвижимите имоти именно поради големия интерес към инвестиционната програма за гражданство.


Три месеца след началото на второто правителство на президента Никос Анастасиадис /от /1 март/, то се връща към стария, от преди кризата модел на икономически растеж, основан на строителството, коментират експерти. Според тях насърчаването на чуждестранни инвеститори да купуват надценени имоти в замяна на паспорти може да е добра идея, когато страната е в дълбока рецесия и отчаяно се нуждае от пари за стагниращата икономика, но не е модел за устойчиво развитие. Още повече, че не се знае още колко дълго Европейската комисия ще търпи пускането на пазара на европейски паспорти. Икономиката, която вече три години бележи ръст, може отново да изпадне в рецесия, ако правителството в някакъв момент е принудено да прекрати схемата, смятат икономисти. Затова и анализатори оценяват като голяма грешка да се разчита на растеж, основаващ се на строителството и на най-новия бум в него с небостъргачите, без да се осигури дългосрочна перспектива за устойчиво развитие на икономиката.


 


Източник: Investor.bg

Сподели:

Share to Facebook


Нагоре

0 Коментара | Коментирай

Публикуване на коментар

За да коментирате тази новина, трябва да влезете в сайта с Вашето потребителско име и парола.


Facebook коментари

Реклама

Социални мрежи: Facebook

Навигация в сайта: Каталог | Новини | Избрано от автора | Медия | Снимка на седмицата | Тема на седмицата | Проекти | Малки обяви

STROEJI.BG: Условия за ползване | За реклама | Контакти

Copyright © 2011-2018 ЕВРОМАРК 2011. Всички права запазени.

Stroeji.bg on Facebook