Хонг Конг – един от двата специални административни центъра на Народна Република Китай (другият е Макао). Разположен на южния бряг на страната и граничещ с Южно китайско море, това е най-гъсто населената територия в Китай с  площ от 1 104 квадратни километра и население от над седем милиона души. Населението на Хонг Конг е съставено от 95% китайци.

През годините Хонг Конг е претърпял много метаморфози, попил е от влиянието на различни култури и нации. Превръща се в британска колония по време на Опиумната война (The Opium War) в периода 1839-42, а по-късно е завлядан от японците по време на Войната за Пасифика (The Pacific War). Британците отново поемат контрол над красивия град чак до 1997 година, когато Китай официално получава суверенитета над тази територия. Дългогодишното британско влияние, съчетано с азитската култура на китайците, които населяват региона, често бива определяно като „сблъсък между изтока и запада”. Резултатът е наистина впечатляващ.

Следвайки принципа „една страна-две системи”, Хонг Конг има различна политическа система от Народна Република Китай. По конституция Хонг Конг притежава висока степен на автономност в икономическо, политическо, а дори и военно отношение. И въпреки, че в политическо отношение е налице многопартийна система, много тесен кръг от хора управляват населението. Управляващите се подбират от т.нар. "Election Committee", съставен от 400 до 1200 члена.

В икономическо отношение Хонг Конг е един от най-големите и силно развити световни финансови центрове.Той предлага ниско облагане на доходите, свободна търговска зона (офшорна зона), а самата валута-хонгконгският долар е една от осемте най-използвани валути в света. Всички тези предпоставки са допринесли за превръщането на областта в модерен архитектурен център и в „най-вертикалният град в света”. Както сами се досещате, този супер гъсто населен периметър разполага с една от най-добре развитите транспортни системи в света. На кратко: Хонг Конг заема челните позиции в редица  класации по много параметри: икономическа свобода, финансова и икономическа конкурентност на населението, качество на живот, нисък процент на корупция, индекс на човешко развитие.