Около 40% е делът на сивата икономика в България, показва проучване , направено от Асоциацията на индустриалния капитал в България, за периода 2009 - 2013 г. по проект „Ограничаване и превенция на неформалната икономика". Данните бяха представени на кръгла маса в Арбанаси, с участието на представители на бизнеса, регионалните власти, държавни институции и социални партньори. За изучаване и ограничаване на сивата икономика експерти от Асоциацията на индустриалния капитал са проучили три основни групи – население, работодатели и служители в 11 индустриални бранша. Проектът е финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси", съфинансирана от Европейския социален фонд.
Туризмът, строителството и здравеопазването са трите сектора с най-висок дял сива икономика - около 70 на сто. Машиностроенето и пощенските услуги пък са с най-ниско равнище на неформални икономически практики, съобщи доц. Емилия Ченгелова, експерт-социолог в Асоциацията на индустриалния капитал в България. По думите й сивите практики се прилагат там, където крайният продукт има индивидуални потребители, а когато има колективни и сериозни партньори, ползващи стоките и услугите , е по-малък шансът за сива икономика.
Половината от работодателите, 52 %, смятат, че сенчестите практики в икономиката са резултат от цялостната политика на държавата за регулиране на бизнес средата, 49% ги отдават на несъвършенствата и пропуските в законодателството, а според 44% от анкетираните те се дължат на неефективността на съдебната система. Има мълчалив консенсус между работник и работодател за сив труд, защото и за двете страни е изгодно – работникът печели чисти пари за момента, а фирмите спестяват от всякакви осигуровки, коментира доц. Емилия Ченгелова.
Шампиони по сива икономика са градовете Бургас, Ямбол, Хасково, Русе, Пазарджик, Петрич и Перник. Велико Търново се нарежда някъде по средата с около 35-40% дял на сенчестия бизнес, показват още резултатите от проучването. През последните две години се наблюдава тенденция на стабилно задържане и дори увеличаване на сивия сектор заради кризата. Само експортно ориентираните фирми у нас могат да си позволят да стоят на светло, коментират от АИКБ. Според доц. Ченгелова се очаква свиване на сивия сектор, но с много бавни темпове, тъй като неформалните практики в икономиката са много гъвкави и бързо се преструктурират, ако държавата предприеме някакви мерки срещу тях. Никой не казва, че е лесно да се преборят дълбоко вкоренените поведенчески нагласи и модели на андрешковщината около нас. Но това не означава, че трябва да се изчакват икономически по-удобни времена, защото такива просто няма, е мнението на експертите. Според него държавата би могла да се бори със сивата икономика, като създава по-благоприятна бизнес среда.

Klassa.bg