Производството на петрол от Ирак ще нарасне повече от двойно до края на десетилетието, а до 2030 година страната ще е износител №2 на петрол в света, след Саудитска Арабия, според детайлно проучване на Международната енергийна агенция (МЕА), цитирано от Файненшъл Таймс.

Фатих Бирол, главният икономист на МЕА, коментира пред вестника преди публикуването на доклада, че иракското петролно производство ще е от „решителна важност за здравето на глобалната икономика“. Той казва, че Ирак ще има 45-процентов дял в ръста на глобалното производство през идното десетилетие.

Ако МЕА е права, ръстът в производството от Ирак може да има широкомащабни последствия за геополитиката и драматично да промени баланса на властта в ОПЕК, картелът на страните-производителки. Ирак би задминал Иран и Венецуела и станал втората най-влиятелна държава в ОПЕК, след Саудитска Арабия.

Десетилетията на конфликти и международни санкции доведоха до разруха в петролната индустрия на страната, но в последните няколко години се вижда съживяване. Багдад подписа договори с ред от световните петролни гиганти, като BP и Royal Dutch Shell, за да повиши продукцията от някои от най-големите си петролни полета.

Износът на петрол от Ирак нарасна до 2,6 милиона барела дневно през септември, най-високото ниво от над три десетилетия.

Прогресът по възстановяването на сектора, обаче, е спъван от провала по приемането на закона, който трябва да регулира индустрията. Основният проблем са споровете между Багдад и автономния регион Кюрдистан, за правата за петролния добив.

Кюрдистан ядоса федералното правителство, като подписа самостоятелни договори с международни петролни гиганти, като ExxonMobil и Chevron. Багдад ги обяви за незаконни.

Според т.нар. централен сценарий на МЕА, до 2020 Ирак ще увеличи повече от двойно износа си, до 6,1 милиона барела дневно и ще акумулира приходи от 200 милиарда долара годишно. „До 20 години страната ще се утвърди като енергиен гигант“, казва Бирол, като уточнява, че това ще доведе до ръст на иракската икономика, която ще застигне тази на Саудитска Арабия.

Бирол предупреждава, че това ще стане само ако законът бъде приет.

„От непосредствен интерес на всички в Ирак е да има споразумение за управление на добива и разпределяне на приходите“

Ако реформите се забавят, ръстът в производството ще е по-бавен, което ще коства на иракската икономика загуба на национално богатство за 3 трилиона долара и ще значи и „трудни времена за световните петролни пазари“

При този сценарий за пазарите би имало проблеми с предлагането и волатилност в цените, като суровият петрол може да достигне 140 долара през 2035, или 15 долара повече спрямо цената при базовия сценарий.

Страната, която ще се облагодетелства най-много, ако потече петролът от Ирак, ще е Китай, смятат от МЕА.

Бирол сочи, че до 2020, 80% от иракският петрол ще се изнася за Азия. 1,5 милиона барела петрол дневно ще отиват за Китай, а до 2035 цифрата ще достигне 2 милиона барела дневно.

„Има нова търговска ос, която се формира между Багдад и Пекин“, казва Бирол.

Spekulanti.com