България печели все повече макроикономическия конкурс със своите конкуренти от региона на пазара на лигистични и индустриални площи.
Първият въпрос, който задават чуждестранните инвеститори, е има ли данъчни преференции при закупуване на терени, на какво ниво на изграденост е инфраструктурата, и стимулира ли се откриването на нови работни места.
Това заяви Владимир Гюрджиев, мениджър "Индустриални площи" във "Фортън Интернешънъл" по време на панела "Икономиката на градове" в рамките на конференцията BalRЕc.

Много често обаче има разминаване между очакванията на инвеститорите и това, което виждат на място. Те търсят на  първо място сигурност на инвестициите, прозрачност на цените на имоти и услуги, поемане на ангажименти по изпълнението на проектите, посочи още Гюрджиев и заключи, че за да дойдат големи инвеститори трябва да имаме готови икономически зони с добре подготвени терени.

Главният архитект на София Петър Диков зададе риторичния въпрос защо като България е данъчен рай, няма инвестиции в производство и нови технологии. Според него в последните 10 години се правиха консумативни инвестиции, които не създават добавена стойност към бизнес средата и развитието на градовете като цяло.
Сега вече е дошло време създаване на пари, и именно такава е политиката на Столична община. Пример в това отношение са усилията за изграждане на София тех парк - на един военен терен с отпаднала необходимост да се създаде високотехнологичен парк, който да се превърне в инструмент за повишаване на конкурентността на българската наука и бизнес чрез подпомагане на иновациите, и обмяната на опит и знания.

"Основната борба за привличане на инвеститори е в градовете. Затова София усилено работи за доизграждане и развитие на външните си регионални връзки с магистралите "Люлин" и "Тракия", вече тече и търг за магистралата от бул. "Сливница" до Калотина, която е пъпната връв на България с Европа, подчерта главният архитект.
Цялостната политика на Столична община е да има предвидимост по отношение на планирането – почти цяла София е покрита с подробни устройствени планове, прозрачност на проектите, но се очаква и повече активност на бизнеса във вземане на решения.

"Икономическото развитие е един от ключовите аспекти на интегрираното градско планиране наред със социалните, архитектурно-пространствените и екологическите аспекти, заяви пред участниците арх. Яни Вълканов от Обединение "София XXI", което подготвя Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на София.
ИПГВР – София поставя основен акцент върху развитието на конкурентоспособна икономика, базирана на знанието, иновациите и творчеството. Това е един от приоритетите за развитие на столицата до 2020 г.
Основната зона за въздействие с потенциал за икономическо развитие И1 включва територия от 1177 ха в източната част на гр. София. Основните й предимства за бизнеса са, че граничи с аерогара София, през нея преминават бул. "Цариградско шосе" и основният железопътен ареал, което прави територията основна "входна врата" на София както с въздушен, така и с пътен и железопътен транспорт.

"В "София тех парк" ще се дава превес на стартиращите компании, които се раждат от симбиозата между образование, наука и бизнес, сподели арх. Елица Панайотова, изпълнителен директор на новосъздадената проектна компания, която е 100% собственост на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Паркът ще предостави платформа за развитие на водещи иновативни компании, инкубатор за стимулиране създаването на нови предприятия в приоритетните области, обучителни програми, лабораторно оборудване в подкрепа на приложни изследвания от страна на бизнеса и научните среди, интерактивна среда за среща на децата с постиженията на науката и високите технологии и др.

Високотехнологичен парк също върху военен терен с отпаднала необходимост ще се изгражда и в Пловдив. Това ще е бъдещата зона с потенциал за икономическо развитие в града на тепетата, според подготвяния интегриран план, посочи арх. Белин Моллов, който е ръководител на консултантския екип на Консорциум "Пловдив 2020".
Чрез интегрираните планове ще се опитаме на практика да приложим публично-частното партньорство между държава, местна власт, бизнес и научните среди.

В Бургас като може би най-активно развиващия се град, с изградена индустриална зона, търсим едно по-високо ниво на изграждане на бизнес с добавена стойност, подчерта арх. Цветан Петров, ръководител на екипа от Обединение "Устойчиво развитие за Бургас", подготвящ интегрирания план на морския град.
Задачата ни е да икономическата зона да стане връзката между градския център и Атанасовското езеро, и през нея да мине транзитния трафик към Южното и Северното Черноморие, да се обогати с публични функции.
Предвижда се в индустриалната зона да се развият интермодален терминал, бизнес парк, център за рециклиране и пр.

"Проектите за индустриални зони са изключително важни за стратегията на страната за привличане на инвеститори. Национална компания "Индустриални зони" ЕАД е само част от този сегмент, тъй като има много проекти, по които са активни общини и частни предприемачи", посочи нейният изпълнителен директор Валери Андреев.
В момента тя управлява 8 проекта на над 5000 дка, 4 от тях са в големите градове – София, Варна, Бургас и Русе.
Валери Андреев съобщи, че пред финализиране са преговори с инвеститори от сферата на електрониката и автомобилостроене от Австрия и Германия. Китай също проявява засилен интерес за реализиране на търговска зона, която по всяка вероятност ще е в индустриална зона София Божурище, информира Андреев.

Propertyindex.bg