Над 400 души се събраха в залата на читалището в Брезник за общественото обсъждане на проекта за добив и преработка на златни руди край града. Това са 60% от жителите на общината, а огромният интерес към инвестиционното предложение на "Трейс рисорсиз" е обяснимо. Безработицата в региона е над средната за страната, а възможностите не са много. В същото време компанията предвижда да създаде и поддържа стотици работни места за най-малко 18 години. Инвестицията ще бъде в размер на 120 млн. лв. Добрият пример от Панагюрище, където работи компанията майка "Асарел-Медет", също е в подкрепа на новия проект. Затова и преобладаващите настроения в града са категорично "за".
 
Какво предвижда проектът

Предложението на инвеститора е минно-обогатителният комплекс да бъде разположен на площ от 2200 дка. Находището ще се разработва по подземен способ, което означава, че самата мина ще бъде "невидима" на повърхността. Предвижда се да се прилага т.нар. обратно запълнение, при което изкопите ще бъдат запълвани със скален материал поетапно по време на добива. По този начин се избягват хлътванията, които се получават на повърхността след години при използване на стария метод и така не се променя релефът. Годишно ще се добиват до 300 хил. тона руда. Тя ще се преработва на място в специално построена за целта обогатителна фабрика, без да се използват цианиди, а крайният продукт ще бъде концентрат, който ще се продава в България. Възможности за преработката му има в "Аурубис България" в Пирдоп. Отпадъците от производството ще се съхраняват в хвостохранилище, което ще бъде с площ от 220 дка. За сравнение, аналогичното съоръжение "Люляковица" на "Асарел-Медет" край Панагюрище е около 3000 дка.

Изпълнението на проекта ще отнеме най-малко 18 години, като срокът може да бъде удължен до 30 години, ако по време на предвидените допълнителни проучвания бъдат открити нови запаси освен доказаните до момента. Самата експлоатация ще продължи между 11 и 23 години. "Всеки сериозен инвеститор проучва в дълбочина, рудниците вече се развиват на стотици метри под земята", каза изпълнителният директор на "Асарел-Медет" Лъчезар Цоцорков и добави, че в Панагюрище проектният период е бил 20 години, а компанията вече се развива 45 и мисли още напред.

Отделно от това на обекта в Брезник ще има 3 години строителни работи, преди да започне разработката, а след завършване на добива 2 години ще се прави рекултивация. Мониторингът на мястото ще продължи 10 години.
 
Очаквания и нагласи

Най-сериозният ефект от подобни проекти, най-вече заради мащаба им, е икономическият. Този на "Трейс рисорсиз" не прави изключение. Изпълнението му ще го превърне в най-голямата инвестиция в региона. Около 540 души ще бъдат заети в строителството на обекта, а по време на експлоатацията му в него ще работят над 400 души. За град като Брезник, който има 3500 жители (около 7000 в цялата община), това е много сериозен брой. Според инвеститора това ще свали безработицата в общината под 5% спрямо 16.3% по официални данни към средата на 2012 г. 

Затова и проектът като цяло се радва на подкрепа от местните хора. "Твърдо сме "за" проекта, така е с повечето хора в града", коментираха първите петима младежи, които дойдоха в залата за обсъждането. Те са на възраст между 20 и 25 години, живеят в Брезник, но нямат работа. Казват, че са запознати с проекта и нямат притеснения за околната среда. "Дано да стане, от година и половина със съпругата ми сме безработни, срам ме е да кажа, но ни издържа майка ми", каза 49-годишният Димитър Димитров. За обичайните страхове от замърсяване съпругата му коментира: "Бяхме в Панагюрище, видяхме за какво става въпрос, то просто не прилича на минно предприятие."

До редакционното приключване на броя обсъждането не беше приключило и не стана ясно дали има официална позиция на местните власти. Кметът на община Брезник Васил Узунов (независим) посочи, че опасенията са свързани основно с хвостохранилището, но проектът със сигурност ще се отрази положително на града. "Най-добре ще бъде, ако може да развиваме едновременно добив и туризъм", каза той за "Капитал Daily". Всъщност точно туризмът и земеделието се представят като алтернатива от опонентите на проекта от сдружението "За чисто Граово".  Според общинския съветник Янка Хранова (Християндемократическа партия) обаче едното не пречи на другото. "Бях в Панагюрище, там развиват биоземеделие, при това рудникът е открит", коментира тя. По думите й Брезник не може да стане приятно място за посещение без пари, а мината може да ги осигури.

Съгласно Закона за подземните богатства 50% от концесионните приходи ще отиват в бюджета на община Брезник. Това означава над 1.5 млн. лв. годишно. "Отделно от това в икономиката на града ще влизат 5.3 млн. лв. годишно под формата на заплати на работниците", посочи Ваня Денева, управител на "Трейс рисорсиз". По думите на Лъчезар Цоцорков разработването на находището ще бъде от полза най-вече за брезничани. "Ние имаме интерес да разширяваме дейността си, но имаме възможност да го направим и в Панагюрище, затова това е проектът на вашия живот", посочи той.

Capital.bg