Арх. Мишев, да започнем от началото - как се подготвя ново летище или разширение, както ще бъде в София, за да се стигне до проектирането и строителството на терминала?
- Основният момент при започване на подготовката за изграждане на летищен терминал е изготвянето на генерален план (Master plan), който обхваща обикновено период от най-малко 20 години. Генералният план отразява поетапното развитие на летището за периода, който обхваща, и е базата, на която се разработват проектите и се осъществява строителството. Разработването на генералния план се извършва съгласно условията и нормите на IATA и ICAO, изискванията на авиокомпаниите, които оперират на съответното летище, и нормативната база на местното законодателство.
Възлагането на генералния план се осъществява от летищните власти и след неговото одобряване започва подготовката по самото проектиране.

Какъв е вашият опит в проектирането на такива съоръжения? 
- Нашият опит започна с участие в конкурса за нов летищен терминал - Пловдив, където спечелихме втора награда. В тази връзка получихме покана от "СавантЕлбул-България" за участие в проектирането на нов пътнически терминал – Казан, Република Татарстан, Руска федерация. Изготвянето на проектната документация премина през следните етапи – концепция (ескизен проект), технически проект (проектна документация) за разрешение за строеж и работен проект (работна документация), като Терминал 1А – летище Казан, беше успешно завършен през октомври 2012 г.
По отношение на терминалите в Бургас и Варна бяхме отново поканени от "СавантЕлбул" като български партньор на английските фирми "Халкроу" и "Паскал и Уотсън" - автори на концепциите на двата терминала. Документацията, която разработихме, беше в два етапа - идеен проект, технически проект за издаване на разрешение за строеж с технически спецификации и основни детайли. В момента и двата терминала са в процес на изграждане.
Освен с проектирането на тези терминали взехме участие и в конкурса за нов терминал - Рига, Латвия, където влязохме в "късата листа", и за себе си считам това за голям успех предвид участието на 120 колектива от цял свят.

Кое е типичното при проектиране на един пътнически летищен терминал?
- Както споменах в началото, основният документ за проектирането и изграждането на един летищен терминал е одобреният генерален план за развитието на цялата територия на летищния комплекс. Всички основни направления и проучвания са част от генералния план – агломерация на територията, подходи за кацане и излитане, климатични особености, транспортна инфраструктура, капацитет на летищния терминал, категория на летището, препоръки, обособяване на отделните зони и етапи на развитие и т.н., което дава възможност на възложителя да изготви подробно задание за проектиране и да възложи неговото реализиране.

В технологично отношение кои са най-съвременните решения?
- Летищният терминал е една високотехнологична сграда, където се вграждат най-съвременните системи за управление с максимално оптимизиране на оперативните разходи. Особено внимание в днешно време се отделя на сигурността на пътниците както на земята, така и във въздуха. Друг важен момент е оптимизирането на технологичното движение на пътници и багаж, което може да доведе до значителни икономии на време за обработване.
По отношение на самата сграда се прилагат съвременни решения за намаляване на енергийните загуби и повишаване комфорта на пътниците.

Може ли да сравните работата в чужбина и работата в България по отношение както на работата с инвеститора или нормативните изисквания, на организацията на целия процес и резултата?
- Това е една болна тема за всеки архитект и проектант, защото в България липсва ясна нормативна база за мястото на всеки субект в процеса на строителството - възложител, проектант, строителен надзор, строител, държавен контролен орган. Точно тук се корени и основната разлика между нас и колегите в чужбина - докато при тях с изготвянето на технически спецификации за даден обект и издаването на разрешение за строеж приключва процесът на проектиране, у нас тепърва започва - строителят обикновено започва основна промяна на проекта не с цел оптимизиране, а с цел поевтиняване. Особено вредно е изграждането на един обект на "инженеринг" без предварително изготвени и одобрени проекти.
Крайно време е да се разбере, че един добре изготвен проект спестява на възложителя време, пари и допълнителни усилия.

Къде е архитектурата при терминалите - кое е водещото, технологията, функцията, цената?
- Съвременната архитектура на терминалите е авангардна с много иновативни решения и визия, в която се преплитат и трите неща – визия, технологични и функционални изисквания и, разбира се, стойност на инвестицията.
Трябва да подчертая, че в последно време цялата транспортна инфраструктура бележи огромен напредък по отношение на визия, архитектура, внедряване на нови технологии, енергийно ефективни технологии.

За терминалите във Варна и Бургас - кои са основните интересни и по-специфични решения?
- По отношение на двата терминала във Варна и Бургас бяха изготвени подробни технически спецификации по отношение на качеството и изискванията към материалите, предвидени за влагане по време на строителния процес, и одобрени от възложителя. При избора на конкретните фирми доставчици последна дума ще имат самият възложител и главен изпълнител.
Особено внимание при проектирането беше обърнато на акустиката, която е един от основните компоненти, осигуряващи комфорт на пътниците - предвидени са специални акустични облицовки по стените и окачени тавани, специално конструиран стъклопакет за окачената фасада. Друг момент е привеждането на терминалите в зимен и летен режим на работа чрез разделяне на помещенията, което оптимизира експлоатационните разходи. Много добро решение е използването на димоотвеждащите куполи на покрива и за естествено осветление, като всички проектирани системи за безопасност изпълняват високите изисквания за категорията, на която отговарят летищните терминали.


Терминалите във Варна и Бургас
Избраният архитектурен облик на новите терминали на летищата Варна и Бургас подчертава специфичния характер на морските летища с концентрирано натоварване предимно в летните туристически месеци. Съчетанието от характерни елементи от българската архитектура и природа, използването на традиционни за страната материали като камък и дърво целят да запазят ваканционното настроение на пътниците по време на целия им престой на летището и да създадат усещане за духа, традициите и характера на съответния регион.
Сградите и на двата терминала са проектирани така, че да могат да се използват в зависимост от пътникопотока във всеки момент, а при необходимост капацитетът им да бъде допълнително увеличен като разширение към вече съществуващата архитектурна част. Новите пътнически терминали на морските летища ще разполагат с обширни зони за пристигащи и заминаващи, модерни системи за обслужване на пътници и багаж, атрактивни търговски зони.

Международен пътнически терминал - Казан
Разширение на летищен комплекс Казан - нов международен пътнически Терминал 1А до съществуващия Терминал 1. Капацитетът е 600 пътника при клас C по IATA.
Статус: завършен октомври 2012 г.
РЗП: 14 760 кв. м

Международен пътнически терминал - Бургас
Разширение на летищен комплекс – нов Терминал 2 до съществуващия Терминал 1. Капацитетът е 2483 пътника клас C по IATA.
Статус: в строеж, планирано въвеждане: 06.2013
ЗП: 19 764 кв. м
РЗП: 23 500 кв. м

Международен пътнически терминал - Варна
Разширение на летищен комплекс Варна – нов Терминал 2 между Терминал 1 и Терминал 3. Капацитетът е 2080 пътника при клас C по IATA.
Статус: В строеж, планирано въвеждане в експлоатация: 06.2013
ЗП: 17 529 кв. м
РЗП: 21 000 кв. м

Международен пътнически “HUB” терминал - Рига
Конкурсен проект. Капацитетът е 8000 пътника в час пик при клас C по IATA. Терминалът обслужва трансферните пътници на AirBaltic. Проектът е в „шортлистата“ на избраните проекти.
Статус: Концептуален проект
РЗП: 59 900 кв. м

Международен пътнически терминал - София
Разширение на летищен комплекс - нов Терминал 3 до Терминал 2. Капацитетът е 1800 пътника при клас C по IATA. Обработката на пътниците и техните багажи става на ниво 0. Трите ръкава за самолети и прилежащите им салони са разположени на ниво 1 като акцентиращи обеми в архитектурната композиция на сградата.
Статус: Концептуален проект
РЗП: 19 880 кв. м

Stroitelstvo.info