Затвореният регионален енергиен пазар и прекомерната държавна намеса в него, тенденцията за намаляващо потребление на електроенергия в България, енергийните проекти на съседните държави и развитието на новите технологии в отрасъла представляват рискове за инвеститора в проекта за изграждане на АЕЦ “Белене“. Това сочи доклад на британското фирма “НЕРА Икономик Консултант“
(NERA Economic Consultant), която е била наета да анализира регионалния енергиен пазар от консултанта на “Българския енергиен холдинг“ за рентабилността на АЕЦ “Белене“ - банката HSBC. Документът в превод на български бе публикуван в четвъртък от “Правен свят“.

В него се посочва, че предвид дългосрочността на изпълнение на проекта за строеж на АЕЦ “Белене“, има вероятност да се появят нови технологии, които да могат да произвеждат електричество в търговски мащаби на по-ниски цени от сегашните атомни генератори или другите въглищни, газови и възобновяеми технологии. Развитието на възобновяемите енергийни източници в страната съгласно евроангажиментите й също застрашава ядрения проект, смятат специалистите от НЕРА.

Българската енергийна система разполага с инсталирани мощности с общ капацитет от около 12 гигавата (GW), състоящи се от ядрена (2 GW), водноелектрическа (3 GW) и въглищна мощност (5.5 GW), а върховото потребление е от едва около 7 GW, посочва още докладът. Така се потвърждават и други анализи, че в България има свръхмощности, чието производство може да се реализира само чрез износ в региона.

В същото време обаче България не е единствената държава в Югоизточна Европа, която обмисля ново ядрено развитие, посочва консултантът. Той дава пример с плановете първата турска ядрена централа “Аккую“ да влезе в експлоатация през 2019 г. с капацитет от 1200 MW. Тя ще бъде построена и ръководена от руската фирма “Росатом.“ Според сведенията на НЕРА, Турция е близо до подписването на договор за строеж на втора ядрена централа на черноморския бряг. Първоначалните планове за договор с японската фирма “Токио Електрик“ пропадат след аварията в АЕЦ “Фукушима“, но има сведения за интерес от страна на други фирми, които искат да се впуснат в това рисковано начинание, въпреки че не е определена начална дата. Отделно Румъния, която има 1.3GW ядрени производствени мощности в АЕЦ “Черна вода“, обсъжда да удвои този капацитет чрез пускане в експлоатация на още два реактора до 2019 г., пише в доклада.

В него се акцентира и на това, че електрическият интензитет на БВП в България, който е спаднал с над 40 % от края на 1990-те, ще продължава да намалява, макар към момента българската икономика да остава най-енергоемката в ЕС. Разпространението на електромобилите, което според енергийната стратегия на страната ще се стимулира, може да повлияе положително консумацията на електроенергия в България, но в същото време няма ясно разписани мерки за насърчаване на покупката на екологичните автомобили, посочва още документът.

Анализаторите смятат също, че проблем пред инвеститора в АЕЦ “Белене“ ще е това, че като собственик на “Националната електрическа компания“, която е единственият купувач на електроенергията на едро, държавата запазва значителни възможности да продава енергия на цени, по-ниски от тези, които биха се появили на напълно приватизиран пазар. “Тези фактори, заедно с липсата на ликвиден пазар на едро и прозрачна референтна цена на едро, създават значителни рискове за инвеститорите да възстановят разходите по производствени проекти в България“, пишат авторите.

Според тях “вертикално интегрирани, заварени компании, които са държавна собственост, изглежда преобладават на регионалните пазари, което има за последица ниски нива на конкуренция на пазара на дребно“. Експертите посочват още, че инвеститорите в нови енергийни производствени капацитети до известна степен разчитат на краткотрайните резки повишения в цените на енергията, за да покрият фиксираните си разходи.

Макар и регионалният пазар да остава затворен и неконкурентен, в него участват страните членки на ЕС България, Гърция и Румъния и на асоциираните държави Сърбия и Турция и той ще трябва да се подчини на изискванията на Третия либерализационен енергиен пакет и да се отвори. В тази насока са и плановете на страните в региона да пуснат между 2015 и 2025 г. в експлоатация до 3350 MW нова електропреносна способност чрез далекопроводи до Италия и Турция, откъдето вече се отварят нови възможности за връзки с други енергийни мрежи и доставки на ток.

Mediapool.bg