Днес е 3-ти март – Националният празник на Република България. На тази дата през 1878 година се ражда Третата българска държава – след пет столетия турско владичество, потушено с кръв Априлско въстание и решителна Руско-турска освободителна война с дейно участие на родното опълчение.

Договорът от Сан Стефано провъзгласява България за автономно трибутарно княжество на територията на Мизия, Тракия и Македония. Единството на трите региона олицетворява стремежите, борбите и националните идеали на българите, дочакали да видят Освобождението.

Санстефанска България включва цяла Тракия без Одринско и Гюмюрджинско, което й дава излаз на Бяло море, цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция, както и Южна Добруджа. Нейната площ е над 170 000 кв. км. Така изглеждаща картината носи еуфория и радост на българите.

Не така мислят Великите сили, които не са казали тежката си дума. Още повече, че Санстефанският мирен договор е предварителен, което значи че подлежи на одобрение от Великите сили, вторачени в т.нар. горещ „Източен въпрос”. Седем месеца по-късно от Берлин те пренареждат пъзела на Балканите, орязвайки голяма част от новосъздадената българска държава. Резултатът – създават се Княжество България и Източна Румелия.

Освобождението на България струва скъпо и не идва лесно. Пръв е Паисий Хилендарски, атонският монах, вдъхнал жажда за нов живот на българите със своята „История славянобългарская”. Следва Възраждането – период на възход и идеали, на борба за знание и вяра. За да дойде освободителното движение с неговите стратези и герои – Раковски, Левски, Ботев, Каравелов, хъшовете и опълченците.

Руско-турската освободителна война започва през април 1877 година. Нейната кулминация са боевете при връх Шипка, когато българските опълченци удържат със сетни сили турските орди до идването на руските военни.

Мирният договор от Сан Стефано (днес квартал Йешилкьой, част от предградието Бакъркьой, разположено на 10 км. от историческия център на Истанбул) е подписан от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя.

Според договора избраният от народа българският княз трябва да се одобри от Високата порта и Великите сили, а страната да плаща данък на султана.

Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област.

Спори се защо Русия се е съгласила договорът от Сан Стефано да е предварителен. В последния момент преди подписването на договора руският посланик в Константинопол граф Игнатиев, който изготвя самия документ, получава с тайна шифрограма нареждане от министър-председателя Горчаков, договорът да има характер на "обикновен прелиминарен (т.е. предварителен) протокол".

"Между мен и Горчаков ще съществува винаги пропаст” – пише в дневника си Игнатиев – „Докато аз водех в Цариград политика за освобождението на всички славяни от турско иго, в Петербург охотно раздаваха славянски земи на Австрия... Горчаков възразяваше срещу Санстефанския мир... сякаш неговите разсъждения отразяваха не нашите, а възгледите на Англия”. Това подсилва съмненията, че Русия предварително се е съгласила България да бъде разделена при договорки с Англия и Австро-Унгария.

Факт е, че след Берлинския конгрес гневът на българите се насочва към западните държави, а не към Русия, носеща образа на големия брат – освободител. Но защо тогава не освобождава Македония и Родопите?

Преди Освободителната война Великите сили подготвят почвата за военно разрешаване на Източния въпрос, преследвайки лични интереси. Лондон иска контрол над проливите, Австро – Унгария не е съгласна с руската доминация на Балканите, а Германия се интересува от корабоплаването по Дунав.

И така началото е сложено. Освободена България започва най-новата си история.

Честит национален празник, българи!