Служебното правителство се заема активно с наболелия проблем на непрозрачното управление на паричния ресурс на държавните предприятия, който доведе до концентрацията на голяма част от него в една финансова институция - Корпоративна търговска банка (КТБ). От официално съобщение на кабинета става ясно, че междуведомствена група от всички министри и под председателството на премиера Марин Райков ще създаде "правила за публичност и управление на риска, свързан с управлението на паричните потоци на държавните предприятия и държавните дружества". Целта е да се приемат универсални указания на Министерския съвет, които да бъдат спазвани от всички министри и държавни предприятия.

Указанията ще са готови до седмица, каза източник на "Капитал". Засега не е ясно какво точно ще представляват, но те са стъпка напред отсега действащите пожелателни и доста общи "насоки". Те бяха въведени, след като през 2009 г. стана ясно, че основна част от средствата на най-големите държавни компании, и най-вече на енергийните дружества, са концентрирани в КТБ. Това помогна на банката да се изкачи от 10-о до 6-о място по активи. А на базата на това разрастване нейният основен акционер Цветан Василев успя да се сдобие със значителна корпоративна власт в сферата на медиите, телекомуникациите, производството на цигари, търговията и др.

Ден преди заповедта на премиера Райков австрийският вестник Der Standard публикува интервю с Василев, в което той обвини президента Росен Плевнелиев, че "представлява бизнес интереси, а не тези на нацията". Възможно е атаката на банкера да е предизвикана от предварителна информация за готвените от правителството указания.

"Цветан Василев е уплашен, че държавата може да изтегли парите си от неговата банка", коментира пред БНР политологът Евгений Дайнов. "Той се чувства заплашен, че държавата може да изтегли ресурса, който му предоставя в момента."

Тайно и трайно в една банка

Въпреки че са публичен ресурс, през последните две години от управлението на ГЕРБ беше тайна колко точно са парите на държавните фирми и в коя банка са. През 2009 г. публична справка показа, че става въпрос за над 1.2 млрд. лева. Тогава в КТБ бяха концентрирани около 420 млн. лв., т е. около 35% от общия ресурс. В началото на 2010 г. стана ясно, че тази концентрация се увеличава. Последната официална справка към есента на 2010 г. показа, че 70% от средствата на компаниите с принципал Министерството на икономиката, енергетиката и туризма са в същата банка. След това ГЕРБ реши да мълчи и не предоставяше никакви данни за парите на държавните фирми. В откъслечни медийни проблясъци тогавашният премиер Бойко Борисов обясняваше, че е наследил проблема. В интервю пред "Труд" в края на 2011 г. той посочва, че в тази банка има "някъде около 20%, и то по различни енергийни проекти". "Банковата система е такава, че всяко движение в нея, особено при наличието на гръцки банки у нас, може да повлече цялата система. Тези пари са си били там, ако тръгнем да ги вадим, ще фалираме банката и тя ще повлече всички останали", твърди Борисов.

По думите на Василев пред Der Standard в момента 8% от депозитите на банката са от държавни дружества. Осем процента от 4.9 млрд. лв. депозити на банката към края на 2012 г. представляват 390 млн. лв.

Освен че изкривява пазара и дава конкурентно предимство на една институция, такава концентрация е опасна и вредна и за самите държавни компании. При присъждането на кредитен рейтинг на Българския енергиен холдинг агенция Fitch изтъква като слабост в ликвидността на холдинга факта, че той държи почти всичките си пари, и по-точно 87% в една банка. Според данните, цитирани от Fitch, в края на септември 2012 г. паричните средства на БЕХ са били 717 млн. лева, което агенцията определя като "задоволителна ликвидност" срещу краткосрочните задължения на групата. Fitch обаче отбелязва като проблем "слабата диверсификация" на парите по банки. Грубата сметка показва, че около 623.8 млн. лв. на групата са в една банка, която по всяка вероятност си остава КТБ както в края на 2011 г.

Рискът от концентрация

Основният проблем е концентрацията на средства в Корпоративна търговска банка. Натрупаният през годините ресурс позволи на мажоритарния й собственик Цветан Василев да придобие активи за стотици милиони евро и да създаде изключително мощна схема, която оплита в едно медиен конгломерат (банката финансира сделките за концентрацията около една група на вестниците "Телеграф", "Монитор", "Уикенд" и още няколко по-малки национални и регионални издания и интернет сайтове, както и ТV7, разпространителската мрежа за вестници и системата за цифрово разпръскване на телевизионен сигнал), както и няколко от най-големите български компании като например "Булгартабак" и БТК.

Съществуването на тази схема е трудно възможно без помощ от страна на държавата. Същевременно обаче и всяко правителство става заложник на такава концентрация на корпоративна власт. Така се създаде порочен кръг, в който медийната власт се трансформира в политическа, а оттам и в икономическа. В резултат на медийната концентрация и злоупотребите с журналистическата независимост България падна до последно място сред страните от ЕС по свобода на словото в класацията на "Репортери без граница".

Концентрацията на толкова много средства в едно място освен това носи рискове в две посоки. От гледна точка на банката рискът е, че тя става зависима от най-големия си клиент - държавата. Обратното - от гледна точка на държавата рискът е да държи толкова голяма част от парите си в една кошница.

Втори опит

След като концентрацията в КТБ стана публично известна, през пролетта на 2010 г. работна група под егидата на финансовия министър Симеон Дянков заедно с Асоциацията на търговските банки в България, БНБ и банкови експерти подготви единни правила за банковото обслужване на държавните търговски дружества. Те обаче така и не се превърнаха в задължителна норма, а останаха само на ниво писмени "насоки", и бяха толкова общи, че дори и спазвани, не можеха да променят статуквото.

"Това е стъпка в правилната посока", коментира инициативата на служебното правителство бившият финансов министър Симеон Дянков и припомни постъпленията от страна на неговото ведомство в началото на мандата на ГЕРБ. "През 2010 г. разписахме наредба (бел. ред. - останала на ниво насоки) до всички министерства, с която държавните дружества се задължават да провеждат конкурси при определяне на банките, с които работят. Предполагам това е последваща инициатива да се оповестяват публично резултатите от проведените конкурси министерство по министерство, както и да се включат и държавните болници в основата на тази наредба."

Банкерите още през 2009 г. логично подкрепиха идеята за пазарни правила под формата на наредба или друг нормативен акт за избор на кредитна институция от държавните дружества. Както тогава, така и сега обаче те остават скептични. За тях въпросът е по-скоро как мениджмънтът на държавните дружества сам да управлява средствата им и в тази посока трябва да бъде анализът. "Не е въпрос на правила, а на това как те се изпълняват", коментира банкер. По мнението му създадената междуведомствена комисия няма да отговори на въпроса защо тези средства се дават на дадена банка. От сектора коментираха още, че дори правилата да са задължителни, няма да променят много нещата - щом може да се изкриви един път дадено правило, няма пречка това да се повтори.

Вече създадените "насоки"

Тогава приетите от финансовото министерство насоки с добри практики стъпваха на различни количествени и качествени критерии в избора на кредитни институции, които да обслужват държавните предприятия. Сред тях бяха изисквания при избор на банка предприятията да разглеждат минимум три оферти, да базират оценката си както на финансовите параметри на предлаганите услуги като лихви, такси и комисиони, срочност и обезпечения, така и на качествени параметри като опит и рейтинг на кандидатите. Тези насоки се доближават значително до обичайните пазарни правила за избор на обслужващи финансови институции от частния сектор. В същото време обаче оставят значително поле за маневри и субективизъм от страна на държавните предприятия, като им позволяват да допълват изискванията според "собствената си специфика".

Затова и насоките на финансовото министерство сега могат да бъдат значително надградени. Например за повече прозрачност може предприятията да разкриват важна информация за дейността си и тримесечни отчети пред широката публика, както го правят борсово търгуваните компании. От 2009 г. насам финансовото министерство изисква от всички други министерства, които имат под контрола си държавно предприятие, да подават тримесечните им отчети. Съответно МФ ги публикува на сайта си. В повечето случаи обаче се публикуват само баланси и отчети за приходи и разходи, които показват някаква картина в числа за състоянието на държавните компании, но не пълната.

Дори и да се създадат най-добрите и работещи правила, когато се управляват публични средства, винаги остава съмнение. Единственият начин то да се разсее е с прозрачност на всяко ниво - от избора на банка, през условията и лихвите до конкретните депозирани суми.

Capital.bg