Седем големи пътни проекта за седем години. Това е инфраструктурната програма до 2020 г., която президентът Росен Плевнелиев и регионалният министър Екатерина Захариева обявиха във вторник. Тя включва два моста над Дунав, завършване на четири ключови магистрали и скоростни шосета с финансиране от европейските фондове и изграждане на още три чрез публично-частно партньорство.

Новата пътна карта се появява две години след първото обявяване на План 2020, който Росен Плевнелиев анонсира още като министър на регионалното развитие. Тогава се планираше изграждането на седем магистрали, седем скоростни пътя, тунел под Шипка и също нови два моста над Дунав, но на различни места. И тогава, както и сега, се планираше строителство за милиарди. Част от проектите вече са в строителство, а малка част остават за по-далечно бъдеще.

И публично, и частно

Три големи проекта, които ще се реализират чрез публично-частно партньорство, обявиха Росен Плевнелиев и министърът на регионалното развитие Екатерина Захариева на конференцията "Стратегическа инфраструктура" в София.

Първият е скоростният път Русе - Свиленград, за който още миналата пролет бе съобщено, че ще се строи с помощта на частни инвеститори.Росен Плевнелиев посочи, че в рамките на проекта може да бъде включено и разширение на Дунав мост при Русе или строителството на втори такъв. Другото важно пресичане на реката според президента е при Силистра - Калъраш.

По предварителни изчисления 300-километровият път между Русе и Свиленград ще струва около 1.5 млрд. евро. Плановете са той да се изгради и експлоатира от международна проектна компания, като за момента най-сериозен интерес проявява Катар.

Срещите на правителствено ниво между България и Катар миналата година доведоха и до създаването на джойнт-венчъри между компании от двете страни. В областта на строителството вече има такъв между катарската Redco International и "Главболгарстрой холдинг", като изпълнителният директор на холдинга Андрей Цеков не изключи участие под тази форма и в проекта "Русе - Свиленград". От "Трейс груп холд" също потвърдиха за смесено дружество с катарците, но предимно за проекти на тяхна територия.

Освен Катар интерес към българската инфраструктура проявяват също Турция и Китай, стана ясно от презентацията на Росен Плевнелиев. Впоследствие стана ясно, че намеренията от китайска страна са свързани с изграждането на магистрала Черно море (Бургас - Варна – Констанца). Тя не е част от европейски транспортен коридор, не може да се финансира от фондовете на ЕС и също ще се строи на базата на публично-частно партньорство. Също така не е ясно дали по трасето ще има магистрала или скоростен път. От пътната агенция уточниха, че това ще бъде решено след резултатите от предпроектните проучвания. В какъвто и вид да бъде изградена отсечката обаче, тя е важна, защото е ключова връзка между три пристанища и две магистрали на българска територия ("Тракия" и "Хемус"). Освен това осъществява прехода между няколко вида транспорт – сухоземен, воден и въздушен.

Третият приоритет по линия на публично-частното партньорство е скоростният път "Рила", който трябва да поеме трафика от мостовете на река Дунав към Гърция и Македония. Според презентацията на Агенция "Пътна инфраструктура" трасето тръгва от границата с Македония, минава през Дупница, Самоков и прави връзка с магистралите "Тракия" и "Хемус" при София. По скоростен път Рила още преди години бяха правени предпроектни проучвания от "Главболгарстрой" и финансовата институция Deutsche Bank, като тогава строителството му се оценяваше на близо 300 млн. евро. В момента обаче е трудно да се изчисли колко би струвало то.

От фондове на ЕС

Пътната инфраструктура на Северна България ще е приоритет през новия програмен период (2014 - 2020), стана ясно от думите на Росен Плевнелиев. В подкрепа на това той посочи четири ключови проекта, три от които са свързани именно с тази част на страната.

Става въпрос за завършването на магистрала "Хемус", която в частта между Велико Търново и Шумен най-вероятно ще е скоростен път. Вторият е превръщанeто на пътя Видин - Ботевград в скоростно шосе, а третият – тунелът под връх Шипка.

Четвъртият приоритетен проект през новия програмен период е завършването на магистрала "Струма" в частта Благоевград - Сандански (лот 3). Отсечката е най-скъпата и най-сложна част от магистралата, тъй като минава през Кресненското дефиле и включва дълга тунелна част. По тази причина строителството й бе отложено за след 2014 г.

Общата стойност на четирите проекта, които ще са на фокус след 2014 г., е около 2 млрд. евро. За да осигури необходимото съфинансиране по тях, България трябва да подпише и нови заемни споразумения с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и със Световната банка (СБ). Само това с ЕИБ ще е за над 1 млрд. евро, посочи президентът.

Министърът на регионалното развитие Екатерина Захариева допълни, че новото споразумение с ЕИБ най-вероятно няма да е насочено само към съфинансиране на проекти по оперативни програми, както е сегашното. Вероятно ще бъде включена и клауза средствата от новата кредитна линия да могат да се използват и за цялостно финансиране на проекти (виж карето).

----------------------------------------------------------------------------------------------

Северната тангента на София може да се финансира със заем

Строителството на Северната скоростна тангента на София може да започне още в рамките на сегашния програмен период въпреки изчерпването на средствата по оперативна програма "Транспорт". Това стана ясно от думите на министъра на регионалното развитие Екатерина Захариева. Тя обясни, че има вариант отсечката от 16.5 км да бъде финансирана с оставащите средства по заемното споразумение с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). За целта обаче то трябва да бъде променено, тъй като в сегашния си вид е само за осигуряване на национално съфинансиране на проекти по оперативни програми.

Споразумението бе подписано в края на 2007 г. и осигурява достъп до ресурс на стойност 700 млн. евро. Към момента по него остават около 140 млн. евро. Средствата са повече от достатъчни за финансирането на Северната скоростна тангента, тъй като по данни на Агенция "Пътна инфраструктура" строителството и надзора на отсечката ще са в рамките на 240 млн. лв.
Миналия месец бе избран и изпълнител на отсечката – италианското обединение Salini–Impregilo. От пътната агенция търсят и вариант за започване на магистралата "София - Калотина" със спестени средства по програма "Транспорт". Колко са те обаче ще е ясно след приключването на тръжната процедура за 6-километровото трасе от западната дъга на околовръстния път до река Какач.

Capital.bg