Във вторник с 334 гласа против (315 "за" и 63 "въздържали се") Европейският парламент отхвърли предложението на Европейската комисия да се замразят 900 млн. тона кредити за емисии на въглероден диоксид през 2013 - 2015 г. Целта на комисията беше да се повиши цената на емисиите, за да се стимулират отново инвестициите в по-чисто индустриално производство.

Как това засяга България

Въглеродният пазар обаче би могъл да повлияе върху цената на електроенергията като допълнителен разход за централите. Такъв беше и аргументът на българските евродепутати, обявили се срещу предложението на комисията.

"В момент, в който трябва да се освободим от кроссубсидиите в енергетиката и да продължим въвеждането на пазарни механизми, изкушаването в манипулиране на пазара няма да подобри процеса на ценообразуване в България и да донесе дългосрочен позитивен социален ефект", подчерта Надежда Нейнски (ЕНП).

Повишаването на себестойността на енергията ще е най-чувствителна при ТЕЦ и енергоемки производства каквито има в стъкларството, производството на цимент и на хартия. Това ще се прехвърли върху потребителите, които ще трябва да плащат още по-високи цени, опасява се пък Ивайло Калфин.

Временно отстъпление

Предложението за оттегляне на квотите от пазара след време може пак да стигне до парламента или комисията да излезе с нови предложения за съживяване на търговията с емисии.

В момента обаче заради икономическата криза и поскъпването на електроенергията зелената политика на Стария континент остана на заден план. Някои от поддръжниците на идеята за съживяването на въглеродната търговия окачествиха решението на парламента като грешно послание към компаниите и международната общност. На обратната теза обаче са анализаторите, които смятат, че с изкуствената модификация на пазара на емисии ще се намали конкурентоспособността на европейските производства и ще се натоварят още повече потребителите с по-високи сметки за ток.

Мъртва карбонова зона   

До идеята за замразяването на определено количество квоти за продажба се стигна, след като цената за тон емитиран въглероден диоксид се срина от 20 евро през 2011 г. до около 3 евро през април тази година. До 2012 г. голяма част от квотите, с които разполагаха предприятията в сферата на енергетиката и на индустрията, бяха безплатни. Едновременно с това кризата се отрази върху производството и на въглеродните пазари се стигна до свръхпредлагане. Анализите на Европейската комисия показват, че тенденцията за намаляване на цените на квотите ще продължи и ако не се предприемат мерки за ограничаване на количеството им на пазара, излишъкът ще достигне 2 милиарда, което още повече ще намали цените и ще обезсмисли съществуването на системата за търговия с квоти. Ниската цена на квотите обезсмисли стимула да се инвестира в по-чисти технологии и схемата за търговия с емисии е заплашена да изпадне в колапс. Предложението на еврокомисията предвиждаше 900 млн. квоти да бъдат извадени от обращение, като бъдат върнати обратно на пазара през 2015 г. с очакването, че тогава търсенето ще е по-голямо. Еврокомисарят по действията за климата Кони Хедегор изрази съжалението си за позицията на европарламента. Тя отново подчерта мнението на еврокомисията, че Европа се нуждае от ефективен пазар на въглеродни емисии, за да се справи с климатичните цели и да провокира иновации.

Capital.bg