"На обществото и властите у нас трябва да стане ясно, че публично-частното партньорство не е корупционен модел, а възможност за решаването на проблеми." Това заяви Малина Крумова, зам.-министър на околната среда и водите, по време на конференцията "Възможности за бизнес и партньорство във водния сектор", организирана от "Капитал".

"Наличието на публичен ресурс обаче не е достатъчно", добави тя. Проблемът, с който са се сблъскали заделените 1.2 млрд. евро по оперативната програма за води, е била именно липсата на съпътстващ ресурс за дофинансиране на проектите.
"Анализът разходи - ползи показва между 3 и 8% печалба от проектите, които трябва да бъдат осигурени от общините. Общините обаче казват, че те не събират приходите от водната услуга, а ВиК дружествата на свой ред твърдят, че тяхната печалба се събира от държавата", обяснява Крумова.
Едновременно с това общините са все още скептични към привличането на частни партньори, които могат да решат редица от проблемите им, в това число и финансови.

Тенденцията обаче е държавата и общините все по-рядко да са получател на заемни средства в сферата на водите, а на преден план да излизат комуналните компании. Жан-Патрик Марке, директор "Общинска инфраструктура и околна среда" към Европейската банка за възстановяване и развитие, Лондон, дава за пример Румъния.
Първоначално през 90-те години банката отпуска много повече заеми за водни проекти, гарантирани или от държавата, или от общините. Продуктът, който сега предлага банката, е насочен вече основно към самите комунални дружества. Към тях кредитирането расте, като заемите не са гарантирани от държава или от общини. Така в Румъния банката финансира почти 40% от водните дружества, като проектите, по които се работи, са 54 на брой.

В България банката финансира проекти на пет града – София, Бургас, Стара Загора, Русе и Пловдив. "Голямата разлика при отпускането на пари във водния сектор между Румъния и България е, че тук има известно закъснение на усвояването на средствата", каза Марке.

Infrastructure.bg