За да се повиши прозрачността в системата на енергетиката, трябва да бъде премахната структурата на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това се посочва в доклад на Световната банка за българската енергетика. Според изготвения анализ държавните активи от БЕХ се управляват непрозрачно и голяма част от трупащите се дефицити остават скрити в корпоративната структура. Една от основните препоръки на Световната банка е да се разкрият изцяло всички конфликти на интереси на всички държавни служители, депутати и работещи в енергийния отрасъл, за да се изгради доверие в него.

Вече бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма Асен Василев представи пред медиите резултатите от анализите на Световната банка и на Европейската комисия за състоянието на енергетиката в България. В дискусията участва и бившият вицепремиер Екатерина Захариева. Тя подчерта, че правителството е потърсило външни експерти, които да диагностицират сектора не защото у нас липсват такива, а за да неутрализира всякакви съмнения в обективността и безпристрастността на направените изводи. По думите на Захариева балансирането на сектор „Енергетика” зависи от комплекс от мерки и всеки трябва да поеме своята отговорност за реализирането им.

ЕК препоръчва да се направи нов анализ за състоянието на инсталираните мощности за производството на електроенергия у нас и да се пристъпи към затваряне на най-неефективните и замърсяващи околната среда.

„Основният извод от проучването на Световната банка е, че към 2030 г. ще продължим да имаме излишък на електроенергия при наличните инсталирани мощности”, каза Асен Василев. „Анализите на Европейската комисия и на Световната банка са доста сходни и показват, че в България има три големи групи от проблеми в сферата на енергетиката”, подчерта той.

Първата група е свързана с констатацията, че разходите в системата са по-големи от приходите. По думите на Василев начинът, по който се използват наличните мощности в страната, и моделът на ценообразуване създават огромен финансов дефицит в системата. „Общият размер на задълженията в отрасъла е малко над 13 млрд. лв. за следващите 17 години”, обясни той. „Ако секторът не се преструктурира, ще трябва да плащаме между 800 млн. лв. и 1,1 млрд. лв. на година, за да се запази цената на електроенергията на текущите равнища. Това е 1,16% от БВП на страната. Всеки ден отлагане на реформите ни струва 2 млн. лв.”, подчерта Василев.

Втората група от проблеми е свързана с начина на управление на енергийната система, а третата – с това доколко хората могат да си позволят да плащат сметките си за ток, констатират международните експерти. Василев обясни, че спрямо 2003 г. размерът на раздадените енергийни помощи е намалял три пъти. Само 12% от енергийно бедните потребители получават помощи в момента. Във връзка с това Световната банка препоръчва да се увеличи сумата за енергийни помощи и те да станат достъпни за повече хора.

Експертите на Световната банка констатират също и липса на прозрачност в работата на ДКЕВР. Във връзка с това от МИЕТ са изготвени промени в Закона за енергетиката, които вече са предложени за обществено обсъждане.

Vestnikstroitel.bg