Трагедията в Япония поставя като актуална темата за мемориала в архитектурата като място за медитация, утеха, молитва и съзерцание.
Сградата на мемориала е разположена по периферията на равнинната зона на масовия гроб, оставяйки максимално свободно площадното пространство  (около 10 000 кв.м); по същата причина паркингът (за ок. 200 автомобила, 12 от които за хора в неравностойно положение, 4-5 автобуса, 8 паркоместа за служители) се предвижда подземно. В отдалечената от основния подход зона и в непосредствена близост с предвидения крематориум е запазена зона за бъдещо разширение на гробищния парк. Площадното пространство е организирано успоредно на географските посоки изток - запад, доминира изчистената линия и празнотата. За оформление на масовия гроб се разчита на символиката на водата в японската религия и философия – предвидено е водно огледало, в което са "потопени" гробовете. Съществуващата водна площ също е включена в пространството на мемориала чрез обходна пътека и както и тази при масовия гроб, може да се използва при обичая "Торо Нагаши" – пускане на запалени фенери във водата – символично изпращане на душите на мъртвите.
Сградата е ситуирана и според предимството, което дава естественият наклон на терена в стръмната му част към изкуственото езеро. По този начин функционирането на "организма" на сградата остава "невидимо на повърхността", като площадното пространство запазва своята тишина и хоризонт, върху който се чете единствено склуптурният силует на мемориала, а в същото време помещенията в сградата са отворени към пространството на езерото и природата навън. Съответно двете нива, в които е организирана сградата, остават под нивото на терена. От външното площадно ниво обаче посетителят има директен достъп до пространството за уединение, медитация и молитва (амфитеатралната сърцевина на мемориала, фланкирана от внушителните вертикални стени, чиято най-ниска точка "докосва" водната повърхност на езерото).

Функционална организация
Сградата е със симетрична планова схема и четлива организация на пространството при ясно съответствие между външна и вътрешна геометрия. С влизането на първото основно ниво посетителят попада в обширно фоайе с подобаващата символика на нахлуващата през стъпалата-покрив светлина. Около фоайето е организирана комуникацията (вертикална и хоризонтална) за посетителя – изход, подход към долно ниво и към подземния паркинг. Входът към крематориума е обособен самостоятелно и максимално дискретно, а служебните зони по периферията изток – запад разполагат със собствена вертикална комуникация.
Експозиционната зона е организирана с вход от долно ниво и изход от горно, като е търсен ефектът на прехода долу-горе, тъмно-светло, негативно-позитивно и с оглед на това експозицията е разделена на 3 части, озаглавени Минало, Настояще и Бъдеще, в синхрон с цялостната концепция на мемориала – да предлага "утешително" пространство с поглед към бъдещето, да насочва мисълта към това, което остава, с философската идея, че бедствието ще бъде преодоляно. Към експозиционната зона е оформена и медиатека: библиотека с читалня, каталог, ксерокс, 2 видеозали за малки групи, индивидуални кабини за прослушване на записи.
Зоната на крематориума е организирана според строгата технология на японския тип кремация: тялото се внася в помещение, където да бъде подготвено за церемония.

Архитектурен образ
Решението е вдъхновено от японския жерав – символ на надеждата, на бъдещето, любим образ за пресъздаване в традиционните японски оригами. Сградата се характеризира с чистото геометрично решение, аскетично по отношение на детайла. Преднамерена аналогия с красивата птица е търсена в симетрията, в категоричните, драматични линии на силуета, в устрема на характерно скулптурното решение. Силна символика има в разстилането на пространството за медитация и молитва, което в най-ниската си част "докосва" водната повърхност, и във високите вертикални стени, които преднамерено затварят пространството, оставяйки тесен процеп, "портал", който обозначава границата, отвъд която остава изгубеното, и в същото време през него нахлува полъха на бъдещето. Присъствието на водата е търсено заради японските религиозни и философски схващания, които откриват аналогия между нея и човешкото съществуване – в същността на водата като животворяща и очистваща, но и символизираща неустойчивост, нетрайност и преходност.

Gradat.bg