Две седмици след като испанското правителство налага нови данъци върху зелената енергия, Иняки Алонсо наема двама работници, за да демонтират соларните панели, които е инсталирал на покрива си едва преди шест месеца. Алонсо пресмята колко според новия енергиен закон ще му струва сам да произвежда тока си и решава, че вече не е изгодно. Той дори не може да остави панелите върху дома си в Мадрид, без да ги свързва към преносната мрежа, защото в такъв случай рискува да плати глоба между 6 млн. и 30 млн. евро, разказва Reuters.

Миналия месец испанското правителство обяви реформа в енергийната система, която предвижда да се въведе "подкрепящ данък" върху соларната енергия. Целта е да се съберат пари, за да се изплати дълг от 26 млрд. евро към производителите на енергия, който страната е натрупала през годините на регулиране на енергийните разходи и цени. Соларният данък е определен на 6 цента за киловатчас. Идеята е да се събират данъци за произведената и потребена енергия в една и съща сграда, т.е. за енергията, която не е излизала в общата преносна мрежа и следователно не се е използвала от други потребители.

Колко е скъпо да си "зелен"

Испанците, които независимо произвеждат електричество за собствените си домове чрез системата, позната като autoconsumo, смятат, че новата политика по-скоро наказва, отколкото насърчава енергийната ефективност.

Иняки решава да демонтира панелите, защото да потребява своя собствена енергия му излиза 23-24 процента по-скъпо, отколкото да я купува директно от преносната мрежа. В тази ситуация не е изключено много испанци изобщо да не декларират фотоволтаичните си инсталации. Иняки обаче съветва да не се стига дотам заради "непропорционалните" глоби, които ще се налагат на нарушителите.

Министърът на индустрията Хосе Мануел Сория признава, че мерките са болезнени, но твърди, че са необходими, за да се запълни енергийният дефицит. "Подкрепям autoconsumo, но енергийната система има инфраструктура, мрежи, за които останалата трябва да плаща част от нас, испанците, които сме в нея. И ние плащаме със сметките си за ток", казва Сория. Мерките вероятно ще минат без проблем в парламента, където управляващата партия има категорично мнозинство.

Загубен потенциал

Испания разчита на внос за над 80% от енергийните си нужди и на година използва за целта повече от 40 млрд. евро, или 4.5% от БВП. Сория обяви мерките точно в момент, когато соларната енергия "домашно производство" започна да става все по-атрактивна. Основната причина е, че в миналото високата цена на панелите отказваше много испанци от идеята, но през последните три години цените паднаха с повече от 50%. Соларен комплект за 240 вата, достатъчен да захрани едно домакинство, сега може да се купи само за 500 евро. При такава цена и при стария режим испанските потребители можеха да си върнат за ток около пет години вложеното в соларни панели от 1600 - 2100 евро, като спестяват от сметките си. С новите данъци обаче ще са необходими 17 години, изчислява асоциацията за соларни инсталации FENIE.

Благодарение на климата в Испания има огромен потенциал за соларна енергия. Дори в Германия едно четиричленно домакинство може да намали потреблението на ток от мрежата с 30%, ако използва панели. В слънчева Испания, където цените на електроенергията са и едни от най-високите в Европа, делът е до три пъти по-голям. Това означава големи спестявания за потребителите на фона на продължаващата рецесия и рекордно високата безработица.

Стъпка назад

С изключение на жителите на отдалечени райони испанците трябва да свържат панелите си към мрежата до два месеца. Затова Алонсо премества соларните си панели в къща на негов приятел в испанската провинция, която е достатъчно далеч, за да бъде пощаден от новите правила.

Някои собственици на панели обаче планират да не спазят срока, определен от правителството, уверени, че съдилищата ще се поколебаят да наложат огромните глоби. "Ако похарча 600 евро, за да инсталирам соларни панели, и бъда глобен с 6 милиона евро, нека съдът да реши (дали това е справедливо)", казва Серхио Помар, изпълнителен директор на фирмата за енергийноефективни инсталации INEL.

Според Тереса Рибера, главен съветник в Института за устойчиво развитие и международни отношения в Париж, законът може да предизвика гражданско неподчинение. "Този закон е нелогичен по отношение на енергийна ефективност и разходи... и е сериозна покана от правителството към гражданите да се възпротивят срещу системата", коментира тя. Рибера отхвърля идеята, че независимите производители на соларна енергия трябва да плащат за разходи като управление на мрежата и субсидиране на други енергийни форми. По думите й това е като "да искат колоездачите да плащат данък, за да работят бензиностанциите, които те не използват".  

Това не е точно така, защото нощем собствениците на соларни инсталации все пак са принудени да теглят ток от мрежата. За традиционните производители обаче точно това е времето, когато и потреблението, и цената на тока е ниска.

Все пак Рибера е на мнение, че законът е стъпка назад за Испания в конкурентната индустрия на възобновяемата енергия, в която страната някога е била сред първенците. Той също така заплашва Испания да не постигне целта на ЕС за производство на 20% от енергията от възобновяеми източници до 2020 г. "Ако продължим да горим още въглища и спрем да инсталираме възобновяеми мощности, целите са поставени в риск", казва Марио Санчес, поддръжник на "чистата" енергия.

Революция без субсидии

Когато през 2007 г. Рикард Жорнет отваря ресторант в Барселона, решава да го захранва със соларни панели, които по това време испанското правителство щедро субсидира. Цената обаче го кара да се замисли, разказва Financial Times. "Системата струваше почти 60 000 евро. Бяха твърде скъпи", казва той. След началото на кризата испанското правителство рязко намалява субсидиите, но Жорнет решава да покрие почти половината от покрива на ресторанта си със соларни панели. Причината? "Вече струват 15 000 евро", обяснява той и добавя, че е инсталирал система за 8.6 киловата без никакви субсидии.

Доскоро идеята, че несубсидираната соларна енергия може да бъде достатъчно изгодна финансово, за да бъде конкурентна на обикновената, се защитаваше само от екоактивисти. Заради поевтиняването на соларните панели и високите цени на тока обаче финансови анализатори смятат, че това е възможно и дори ще предизвика сериозни промени в енергийната индустрия.

Според банковия гигант UBS е започнала "несубсидирана соларна революция", която може да осигури до 18% от търсенето на електричество в части от Европа. Възходът на чистата и по-конкретно на соларната енергия изненада традиционните енергийни компании, коментира анализатор от UBS.

Миналата седмица например втората по големина енергийна компания в Германия RWE обяви, че ще спре централи с изкопаеми източници в Германия и Холандия, включително заради ефекта от шистовия газ в САЩ и ниското потребление в Европа. Финансовият директор Бернард Гюнтер заяви, че "печалбата е под натиск" и конкуренцията на възобновяемата енергия притиска поколението електроцентрали, работещи с изкопаеми горива.

На световно ниво соларната енергия представлява по-малко от 1% от производството, но ръстът й е изключителен главно заради субсидиите за възобновяема енергия на ЕС през 90-те години. Когато соларните панели за пръв път се появяват на пазара през 70-те години, те се продават за повече от 70 долара на ват по днешни цени. Днес те струват по-малко от 80 цента на ват, а цените се сриват с 80% само за последните пет години според Bloomberg New Energy Finance.

Част от спада се дължи на по-голямото предлагане, защото производителите увеличават продукцията, опитвайки се да се справят с търсенето, създадено от евросубсидиите.

Capital.bg