Държавата все още уточнява позицията си по отношение на златната си акция в Българската телекомуникационна компания (БТК). По тази причина неин представител не е бил изпратен да участва в общото събрание на акционерите на компанията. Това заяви за "Капитал Daily" заместник транспортният министър с ресор "Телекоминикации" Георги Тодоров.

На това събрание следваше да се отменят специалните права на златната акция и така БТК да стане изцяло частна компания. То беше насрочено за 16 септември, но поради липсата на кворум следва сега да се проведе на 30 септември.

По думите на Тодоров никой от акционерите на БТК не се е явил за участие в събранието, тъй като държавата все още "уточнява как да формира позицията си" по отношение на златната акция в компанията. Това включва съгласуване с различни заинтересовани ведомства като Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и Министерския съвет, каза Тодоров. Той все пак уточни, че се надява до втората дата за провеждане на събранието държавата вече да е готова с позиция.

Ангажиментите към държавата

Държавата си запази златна акция в БТК при приватизацията на телекома през 2004 г., за да може по-добре да защитава правата си, докато дружеството бе обект на следприватизационен контрол и изпълни всички свои договорени ангажименти. Държавата заведе няколко дела  за неспазени клаузи, но загуби едно и беше на път да загуби и други. Най-значимият арбитражен спор обаче бе спечелен. Той беше по клаузата в приватизационния договор с купувача Advent International, според която Advent трябваше да плати на държавата 10% от горницата над сумата от 300 млн. евро от цената, на която е продала БТК по-малко от две години след като я е купила за 230 млн. евро. Максимумът възможно обезщетение по тази клауза, за който държавата настояваше, беше 80 млн. евро.

Според информация на "Капитал" тази сума вече е била преведена на държавата. С това всички ангажименти на БТК и предишните и съсобственци отпадат. Така индиректно се обезсмисля и съществуването на златната акция.

В средата на август от Агенцията за приватизация дори обясниха, че вече са предприети действия по прекратяването на всички съдебни спорове и са направени постъпки за вдигане на ипотеките, които държавата беше наложила върху имоти на БТК като обезпечение за исковете си.

И правата на акцията
Златната акция дава право на държавата да има решаващ глас, вето и задължително одобрение на определени ключови за БТК въпроси - като например промяна в името, промяна в дейността, преустановяване на част или на цялата далекосъобщителна дейност на телекома. Освен това чрез тази акция държавата може да предлага за назначаване или освобождаване на един член на надзорния и двама членове на управилния съвет на компанията.

Тъй като обаче БТК вече няма ангажименти пред държавата, златната акция се обезсмисля, а новите собственици на телекома - консорциум между банкера Цветан Василев и руската VTB Capital, искат да вземат пълен контрол над дружеството. Съответно на отложеното общо събрание на акционерите трябваше да се гласува точка за обезсилването на златната акция и след това отписването на БТК като публична компания. Последното е по желание на кредиторите на БТК, които все пак придобиха миноритарен дял в компанията след преструктурирането на големите задължения на групата. В крайна сметка към средата на годината най-голям акционер на БТК индиректно е Цветан Василев с около 43% от капитала, следван от VTB Capital с около 33% и след това кредиторите на групата с около 17%.

Capital.bg