Дългообещаваният ред за ограничаване на офшорките вече е факт. Председателят на бюджетната комисия и депутат от ДПС Йордан Цонев представи проекта си във вторник. Става въпрос за бъдещ закон за икономическите и финансовите взаимоотношения, който предстои да бъде внесен в парламента. Той най-общо донесе две новини. Първо, офшорките на хартия ще са изключени от някои дейности, но на практика ограничението ще е лесно за заобикаляне. И второ, неуспелият шеф на ДАНС и отскоро пак депутат от ДПС Делян Пеевски има първата си законодателна инициатива - той лично е подписал проекта като съвносител, а Цонев дори натърти, че по негова инициатива медиите са вкарани в новата регулация. Нищо, че майка му е голям издател.

Конкретните предложения

С проекта се забранява пряко и косвено на офшорни дружества да получават лиценз за банка, застрахователно, пенсионно и здравноосигурително дружество. В списъка са включени и инвестиционните посредници, дружествата със специална инвестиционна цел, както и собствениците на акцизни складове.  Компаниите с офшорни собственици в структурата си няма да могат да бъдат концесионери на находища с полезни изкопаеми, ВиК оператори, няма да получават лиценз за енергийни оператори, както и компании за организиране на хазартни игри и производство и търговия с оръжия.

Дружествата с офшорна собственост няма да имат право да участват в обществени поръчки, приватизационни сделки, търгове за покупка на държавно или общинско имущество, да имат участие в професионален спортен клуб, лицензиран от съответната федерация, да имат дял в мобилен оператор.
Има и още забрани - за получаване на концесия за сметосъбиране и обработване на битови отпадъци, както и на сертификат за приоритетен инвестиционен проект. Конкретно за медийния сектор ограничението е офшорка да не е собственик на радио, телевизия или печатно издание.

Офшорките в законопроекта са наречени "дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим". От текстовете става ясно, че това са основно Карибските и тихоокеански острови, както и държави, с които страната ни няма сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и в които корпоративният и подоходните данъци са с повече от 60% по-ниски от тези в България. Така от обхвата се изключват държави, които не са класически офшорки, но предлагат редица данъчни облекчения, най-вече за дружества от холдингов тип, за производствени предприятия и за сделки с интелектуална собственост. Подобен е статутът например на Холандия, Швейцария, Люксембург, Лихтенщайн, Малта, донякъде и Австрия и Великобритания.

Първите изключения

Законопроектът предвижда и някои изключения. Ограниченията за офшорна собственост няма да се прилагат, когато акциите на дружеството се търгуват на борсата в България или ЕС. Това е логично, защото няма как да се контролира кой придобива книжата.

Инвестиционни фондове (в България няма изрична дефиниция за такъв тип дружества), както и такива за дялови инвестиции, регистрирани в офшорна зона, също няма да имат проблем, ако дружеството майка е регистрирано в "бяла" държава.

Има и трето изключение - за офшорки, част от икономическа група с майка българска фирма, чиито собственици – физически лица, са известни. Например бизнесът на Красимир Гергов е центриран в България, участието му в bTV е чрез офшорка, но това в случая няма да е проблем. Групата около "Химимпорт", която е собственик на банка, застрахователно и пенсионносигурително дружество, също няма да срещне затруднения, въпреки че част от собствеността е скрита зад офшорни компании.

Кои са слабостите

Първите критики към проекта вече са факт, като те са както редакционни, така и смислови.
"Проектът оставя много възможности за заобикаляне. Например всеки ще регистрира българско дружество, което да е пряк собственик, а неговият капитал ще се държи от офшорна компания", каза Георги Биволарски, който е специализирал в офшорната материя. Така законът не води до нищо и отново няма да има прозрачност на собствеността. Макар в закона да пише "пряко или косвено", никъде не е обяснено какво означава косвено, като такава дефиниция липсва и в други близки нормативни актове, обясни адвокат.
Умишлено или не, но точно за вестниците не е посочено последствие, ако собствеността не бъде приведена в съответствие със закона.
В проекта има и други неточности. Например пенсионните дружества са наречени фондове, а посочените здравни осигурители вече не съществуват, защото от август са застрахователи.

Медийният казус

Обявяването на Делян Пеевски като автор на текстовете за медиите предизвика изненада не защото ще е първата му законодателна инициатива като депутат, а защото пише регулации за бизнес, в който участва. Досега той официално е признавал в първото си и единствено до момента интервю като току-що избран председател на ДАНС (на 14 юни), че семейството му има медии (майка му Ирена Кръстева - бел. ред.). Неофициално е ясно, че десетки печатни и онлайн издания са контролирани от него и бизнес партньора му Цветан Василев. Пеевски доскоро беше председател и на Съюза на вестникарите и разпространителите на печатни издания, в каквато роля преди време той влезе в управителния съвет на Българския медиен съюз. Той напусна поста заради възстановяването му като следовател през пролетта.

ДПС винаги се опитва да отговори на подозрения и обвинения с конкретни действия. Така Цонев обясни пред "Нова телевизия" на въпрос за кръга медии, върху които партията има влияние и които са с неясна собственост.

В коментар на това дали Пеевски не е в конфликт на интереси, след като пише закон за собствеността на медиите, а майка му Ирена Кръстева е собственик на "Нова българска медийна група", издател на вестниците "Монитор", "Телеграф" и други, по-късно във вторник лидерът на БСП Сергей Станишев заяви, че "никой не може да отнеме правото на народните представители за законодателна инициатива".

Или ако обобщим - популистката цел е постигната, защото избирателите са уведомени, че управляващите се борят с офшорките. Де факто обаче последствие освен малко повече бумащина и работа за адвокати едва ли ще има. А иначе в България офшорка може да продължи да бъде мръсна дума. Защото подобен тип юрисдикции са удобно прикритие за капитали с неясен произход. Факт е обаче, че държавите с преференциални данъчни режими се използват от бизнеса по цял свят и немалко инвестиции, направени от известни международни корпорации в България, също влизат по този начин. Причината е, че оперирането през "данъчен рай" е легитимен начин за оптимизация на разходите им за правене на бизнес.

Capital.bg