Газовата връзка с Румъния е почти готова и тръбопроводът ще бъде пуснат до началото на следващата година. Това е най-напредналият от няколкото проекта за свързване на българската газопреносна система със съседните страни, но на практика няма да доведе до значителна диверсификация, защото капацитетът на тръбата за пренос на газ към България ще е ограничен.

След няколко забавяния

Газовият интерконектор Русе - Гюргево е дълъг общо 25 км и в частта му на румънска територия (7.5 км) е готов. Това са съобщили от румънския оператор Transgaz пред местния вестник "Путеря", цитиран от БТА. Проектът включва и участък под р. Дунав, дълъг 2.1 км. От българска страна тръбопроводът е 15.4 км и се изгражда от държавната "Булгартрансгаз", която планираше да е готова с проекта до началото на 2013 г., а след това коригира плана си за края на май тази година. Миналата седмица зам.-министърът на енергетиката Иван Айолов обясни, че правителството е заварило изоставане с 6 месеца, но по думите му забавянето вече е компенсирано и тръбопроводът ще бъде пуснат от 1 януари 2014 г.

Основен проблем е все още незавършената реверсивна (двупосочна) способност на газопровода, чрез която да се доставя гориво в България, каза наскоро в парламента икономическият министър Драгомир Стойнев. За целта е нужна компресорна станция в Румъния, която не е предвидена по проект. Според проекта на газопровода трябва да има две измервателни станции - една в Русе и една в Гюргево. Румъния е поела ангажимент за отпушване на износа към България, но не е ясно кога това ще стане възможно.

По план между двата града ще могат да се пренасят между 0.5 и 1.5 млрд. куб. метра газ. Изграждането на връзката струва близо 24 млн. евро, от които 8.9 млн. са безвъзмездно финансиране по Европейската енергийна програма за възстановяване. Българският участък струва 7.1 млн. евро, от който 4.4 млн. са от европейската енергийна програма, а 2.7 млн. са собствено финансиране на "Булгартрансгаз". Строежът на газови интерконектори е сред мерките на правителството за разнообразяване на доставките, набелязани след газовата криза в началото на 2009 г. За България румънският интерконектор няма да доведе до съществено разнообразяване на доставките, а по-скоро да служи като резервен вариант при нова криза. За Румъния проектът ще даде косвен достъп до азерски природен газ, когато Трансадриатическият тръбопровод (от Турция през Гърция и Албания за Италия) бъде свързан с българската мрежа, каквито са намеренията на правителството.

Другите връзки

Строителството по другите интерконектори не е започнало. В момента се правят техническият проект и подробният устройствен план именно за газопровода с Гърция, съобщи още Иван Айолов. Той припомни, че освен азерски газ интерконекторите могат да се използват и за доставки на втечнен газ от новите терминали в Турция и Гърция. Връзката със Сърбия (61.1 км) трябва да заработи през 2017 г., стана ясно миналия месец след среща на министър Стойнев със сръбския му колега Зорана Михайлович. Очаква се през ноември да бъде открита процедура за изработване на техническия проект за газопровода София - Ниш. Газовата връзка с Турция е най-изостанала - тя все още на идеен етап.

Възможно е свързване с преносните системи в Централна Европа, след като преди дни Европейската комисия представи списък с приоритетни енергийни проекти, сред които е и газопровод от България до Австрия през Румъния и Унгария. Той ще е с дължина 1318 км и потенциал за пренос на до 3 млрд. куб.м. По план съоръжението на година трябва да минава по трасето на проекта "Набуко", който беше изоставан след консорцима, разработващ находището "Шах Дениз 2" в Каспийско море, който предпочете да доставя газ за Трансадриатическия газопровод.

Capital.bg