С 30 - 40% ще се увеличи цената на водата в следващите 10 години заради инвестициите, които трябва да бъдат направени във ВиК системите на страната. Това обяви зам.-министърът на регионалното развитие Добромир Симидчиев по време на публичното обсъждане на новата Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията. Документът предвижда държавно подпомагане на сметките за вода на социално слабите семейства.
 
Стратегията е изготвена от Министерство на регионалното развитие (МРР) съвместно със Световната банка и има за цел да начертае основните цели за постигане в сектора. Като се има предвид, че капиталовите инвестиции във ВиК имат дълъг живот, оценката на необходимите разходи и стратегическия финансов план са разработени за срок от 25 години.   

Според направените изчисления необходимите средства за инвестиции в сектора за периода 2014 - 2023 г. са 12.2 млрд. лв. Или това е сумата, необходима, за да се поставят системите в съответствие с европейските директиви. От тях 5 млрд. лв. са за водоснабдяване, което включва добиване на водата, пречистването й, преноса по мрежата и последващото й разпределение. Други 4.4 млрд. лв. ще трябват за отвеждането на отпадните води, а 2.8 млрд. лв. - за тяхното последващо пречистване.

Много за инвестиране
Средствата по еврофондовете ще стигнат да се покрият едва 30 - 40% от сумата. Останалото ще трябва да се финансира по два други канала - от държавата и от приходите на ВиК дружествата. "За следващите 10 години държавата ще трябва да предвиди около 1.3 млрд. лв. капиталови трансфери за водния сектор", заяви Ивайло Колев от Световната банка. Сега държавата прибира 80% от печалбата на ВиК компаниите си и те нямат възможност да инвестират. Предложението на МРР е този процент да бъде намален на 50, като това предстои да бъде обсъдено с финансовото ведомство. Ще трябва да бъде подобрена и ефективността на ВиК дружествата, за да не се наливат средства в зле работещи дружества, а и те да могат по-лесно да ползват банкови заеми.

Основна част от финансирането на ВиК системите обаче идва през цената на водата. "Ръстът на цените не е цел на стратегията, а единствена възможност да се финансира този отрасъл", коментира Ивайло Колев. На европейските пари трябва да се гледа като на допълващи, коментира и Малина Крумова, ръководител на управляващия орган към оперативна програма "Околна среда". Нещо повече - за оперирането и поддържането на новите активи, построени с европари също са необходими средства. Нарастването на цената трябва да стане плавно, като стратегията предвижда помощи за социално слабите.

Водни помощи
Изчисленията в документа показват, че за следващите 25 години ще са необходими около 300 млн. лв., или приблизително по 11 млн. лв. на година, за подпомагане на сметките за ВиК услуги на социално слаби домакинства. "По закон сега границата на поносимост на водната услуга предвижда 4% от средния доход за региона на едно домакинство да отиват за сметката за вода. Това обаче означава, че за 10 - 20 - 30% от най-бедното население тази сметка като процент може да надвиши 10 и дори 15 на сто. Ако за определен регион се знае, че 4% се равняват на 16 лева, когато сметката за вода надвиши тази сума, разликата се поема от системата за социално подпомагане", обясни той. "Очакваме колегите от социалното министерството да ни предложат конкретен механизъм, защото те се занимават с този тип помощи, предоставили сме им нашите сметки, каза Симидчиев, като допълни, че сега Държавната комисия за енергийно и водно регулиране играе социална роля, което принципно не трябва да е така.

Сметките и кръчмарят
Предложената водна стратегия трябва да получи одобрение от Министерския съвет. Едновременно с това, за да започне да се изпълнява на практика, ще са необходими и някои законови изменения. До момента всички промени, свързани с промени на водната реалност (под формата на Закон за водите) все са на крачка от второ гласуване в зала в парламента, но никога не се финализират окончателно. Промените, предложени по време на управлението на ГЕРБ, които предвиждаха окрупняване на ВиК операторите от 52 на 28, след голям отпор от страна на общините стигнаха до второ гласуване в зала, но правителството падна преди окончателното приемане на законите. Така сега вместо 28 регионални плана за конкретни инвестиции по региони се правят 52, а системата остана раздробена. На свой ред новото правителство предприе ново "спешно" прекрояване на Закона за водите, което да реши проблема със собствеността на активите. Това се наложи, тъй като ЕК съобщи, че вече няма да признава разходите за ДДС на бенефициентите в лицето на общините, изграждащи пречиствателни станции, тъй като те не са собственици на активите. Промените все още не са преминали окончателното им гласуване в зала въпреки тяхната спешност.
С една дума - силното политизиране на водния сектор и неговият социален облик винаги са пречили на развитието му. 

Capital.bg