Мистериозен китайски инвеститор, който според Националната електрическа компания (НЕК) ще вложи над 1 млрд. лв. във вятърна електроцентрала, предизвика недоумение сред експертите и инвеститорите в зелена енергия. Объркването в бранша е сериозно - държавата хем въвежда ограничения за ВЕИ сектора, хем лансира голям проект в Североизточна България, където мрежата вече е пренаситена от вятърни турбини. Липсата на публична информация само задълбочава усещането, че нещо важно отново се случва на тъмно. А тълкуванията на сектора са, че в проекта няма бизнес логика и дори може да е опит на чуждата компания да напусне пазара, взимайки си блокираната в държавата гаранция от 25 млн. евро.

Вместо преференции – PR

Пресцентърът на НЕК съобщи, че на 5 декември компанията е сключила договор за присъединяване към мрежата на вятърен парк, без да посочва инвеститора поименно и без дава технически подробности по съоръжението. В съобщението обаче е дебело подчертано, че собственикът – китайски инвеститор, се е отказал да продава енергията по преференциални цени. Така новата централа няма да "тежи" в сметките за ток, става ясно от съобщението. В такъв случай съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници за централата не важат годишните ограничения за свързване към мрежата и инвеститорът не дължи авансови 50 000 лв. на мегават като гаранция за сериозността си. Инвеститорът ще трябва сам да изгради преносната инфраструктура и да намери пазар за енергията си, но за целта се нуждае от енергийна борса, каквато в България все още няма. В момента според представители на ВЕИ компании няма как такава инвестиция да е икономически обоснована предвид по-ниските енергийни цени на свободния пазар, както и заради несигурната политическа и регулаторна среда.

От НЕК са отказали да обявят името на китайския инвеститор пред "Труд" заради търговска тайна. В петък "Капитал Daily" не успя да се свърже за уточнения с представител на държавната компания. В Българско-китайската търговско-промишлена камара, на чийто сайт е публикувана подобна информация за договора с НЕК, също не отговаряхана телефона в офиса им. На председателя на камарата Виктор Азманов бяха изпратени въпроси по имейл.

"Това е несериозно намерение. Всяка себеуважаваща се фирма щеше да обяви такава инвестиция", коментира пред "Капитал Daily" председателят на Асоциацията на производителите на екологична енергия Велизар Киряков. По думите му няма как такъв вятърен парк да работи на свободния пазар, където цената на електроенергията е около 35 евро на мегаватчас, при положение че сега инвестиционните разходи налагат токът от ветрогенератори да се продава за повече от 45 евро на мегватчас.

"Крайно скептични сме дали такъв проект може да се реализира. И как така изведнъж има толкова свободен капацитет в мрежата", попита Христослав Павлов, управител на дружеството "ВПД България", което се занимава с вятърни проекти, и член на надзорния съвет на ветроенергийната асоциация.

Големи обещания

НЕК обяснява в съобщението си, че планираните инвестиции от над 1 млрд. лв. включват изграждане на подстанция и съпътстваща мрежа, която щяла да бъде дадена безвъзмездно на собственика на преносната мрежа (т.е. НЕК, а след отделянето си това ще е Електроенергийният системен оператор). Цитирани са баснословни суми, които електроцентралата щяла да внесе в държавния и общинските бюджети като данъци и такси, без да е обяснено при какви условия тези постъпления могат да се случат. Най-грандиозната заявка на НЕК е, че освен ремонти на пътна инфраструктура инвеститорът за своя сметка ще построи над 200 км общински пътища, които ще могат да се използват безплатно.

Според Българската ветроенергийна асоциация китайските технологии няма да дадат каквото и да било икономическо предимство спрямо технологиите на други производители на вятърни турбини, които вече работят в България. "Всякакви допълнителни ангажименти за изграждане на електропреносна мрежа и нейното безусловно преотстъпване на ЕСО/НЕК изглеждат, меко казано, проява на доста странна икономическа логика", пише в отворено писмо на асоциацията до шефа на НЕК Йордан Желев и енергийния министър Драгомир Стойнев. С писмото организацията настоява за още публична информация по проекта.

Всякакви версии

Според хора от бранша един от възможните играчи в проекта е китайската индустриална компания XEMC, която оперира в страната чрез дружеството "КСЕМК България груп". Компанията нашумя във ВЕИ средите с намерението си да изгради 1000-мегаватов вятърен парк, но до реализацията му така и не стана ясно дали ще се пристъпи. "КСЕМК България груп" е съакционер в "Норекс енерджи мениджмънт", показва справка в Търговския регистър. "Норекс" имаше вятърен проект за 48 мегавата край Добрич. Още няколко дружества със сходно наименование разработват проекти за 20-30 мегавата в Добричко. ХЕМC са изкупили и други проекти на български инвеститори, които не успяха да ги реализират след замразяването на изграждането на нови обекти миналата година.

Според една от версиите инвеститорът няма сериозно намерение, а иска да си освободи гаранциите, платени за придобитите общо 1000 МВт проекти. Те са на стойност 25 млн. евро и НЕК отказва да ги освободи под различни предлози. С новия проект могат да бъдат скъсани старите договори. Не е ясно обаче защо НЕК се е съгласила да направи такава отсъпка точно за този проект, при положение че други проекти за общо поне 300 мегавата все още чакат да им бъдат върнати около 15 млн. лв. Мнозина инвеститори се отказаха да работят, след като получиха дати за присъединяване за след 2016 г. Друга версия гласи, че договорът на китайския инвеститор може да бъде ползван само да резервира мощност в мрежата в очакване на подходящ момент за реални инвестиции или продажба на самия проект.

Източници на "Капитал Daily" казаха, че скорошното отстраняване на Владимир Инков от шефския пост в НЕК е именно заради отказа му да подпише договора по китайския ветропарк. Наскоро министър Стойнев каза, че на Инков ще бъде поверен проектът "Южен поток". На практика първото действие на новия шеф на НЕК - Йордан Желев, е да подпише този договор.

Източници, запознати със сделката, казват, че компанията е подписала споразумението без представянена нотариални актове, ПУП-ове или парцеларни планове, за да докаже, че наистина има готовност за такъв мегапроект. В същото време, пак според същия източник, Електроенергийният системен оператор е дал отрицателно становище за присъединявнае, тъй като нито може да пренесе произведената електроенергия през мрежата, нито да я балансира. Инвеститорът дори е предлагал да изгради далекопровод до Румъния, което на енергетиците им се е видяло съмнително предложение, особено като се има предвид, че и северната ни съседка иска да изнася зелена електроенергия.

Натискът за подкрепа на китайския проект, който е за 230 МВт, е идвал от Българския енергиен холдинг, но НЕКне се поддавала вече няколко месеца. Една от версиите е, че това е опит да се угоди на китайските инвеститори като цяло, след като техните фотоволтаични проекти в България ще бъдат едни от най-сериозно ударените от новата 20-процентна такса върху приходите им. В същото време отдавна е известно, че XEMC иска да стъпи на всяка цена на европейския пазар, дори и само с няколко турбини, макар и дейността му да е на загуба. Така БЕХ си осигурява двойна полза - сваля натиска върху правителството от китайскa страна и прави черен PR срещу останалите инвеститори, като твърди, че може да се работи и без преференции.
 

Capital.bg