За българската енергетика 2014 ще е традиционно гореща година – очакват се международни преговори по спорни мегапроекти, както и ефектите от въздействието на още по-спорни регулации и държавна намеса. Като за капак най-големите компании в сектора ще трябва да преборят растящата задлъжнялост. За промишлените потребители остава надеждата за алтернативни доставки на горива, които да им дадат глътка въздух. За домакинствата трето поредно поевтиняване на тока може да звучи примамливо. Ефектът обаче ще бъде масивно изливане на пари, които след това ще трябва да се плащат от данъкоплатците. Все пак има и поводи за оптимизъм – свободният пазар на електроенергия ще направи още една крачка, а напредък се очаква и по газовите връзки със съседните страни (тази към Румъния вече е готова).

Вечната сага

Със статут на безкрайно протяжен проект в новата година влиза АЕЦ "Белене". През юли ще бъдат изслушванията на представители на НЕК и "Атомстройекспорт" по арбитража за втората атомна централа в България. В Париж двете страни трябва да дадат обяснения по насрещни искове от 2011 г. - руската страна претендира за поръчано, но неплатено от НЕК оборудване, а българската – че не е получила цялата договорена сума при обратното изкупуване на стари съоръжения. След като през март 2012 г. кабинетът "Борисов" се отказа от атомната централа, искът на руснаците набъбна до 1 млрд. евро. и руската страна даде да се разбере, че той може да бъде оттеглен, ако България възобнови строежа на "Белене". Предвид явните намеци на коалицията БСП - ДПС за поредно възраждане на проекта, не е изключено и извънсъдебно споразумение с Москва.

Освен беленския сюжет паралелно ще върви и този за седми блок в АЕЦ "Козлодуй". През декември правителството възложи на Българския енергиен холдинг (БЕХ) да проведе 9-месечни преговори за определяне на стратегически инвеститор с Toshiba Corporation, която е мажоритарен собственик на Westinghouse, доставчик на избраните реактори AP 1000 (за които няма дори предварително мнение на Агенцията за ядрено регулиране). Това на практика отрязва възможността произведеният руски реактор за "Белене" да бъде инсталиран на площадка в "Козлодуй", тъй като мандатът на БЕХ е да преговаря за изграждане на блок с реактора на Westinghouse АР 1000. Американската компания пък бе избрана с, меко казано, странна процедура "на база резултатите от предпроектното проучване и доклада на изпълнителния директор на "АЕЦ Козлодуй" ЕАД"... новата мощност, която ще бъде изградена на площадката на АЕЦ "Козлодуй", да бъде АР1000". Самото предпроектно проучване беше изготвено от... Westinghouse. В случая имаме класически конфликт на интереси и ще бъде интересно как общественото мнение ще приеме очертаващата след няколко месеца сделка. Стойността й в крайна сметка може да излезе около 6 млрд. евро. Досега за предпроектни проучвания държавата е похарчила 18 млн. лв.

Друг аспект на ядрената сага също заслужава внимание – скоро ще приключи и екологичното оценяване на новата мощност край Козлодуй. През 2013 г. държавната проектна компания "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности" представи обемния доклад за оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на няколко обществени обсъждания, вследствие на които граждани, неправителствени организации и местните власти от региона са внесли над 100 мнения и запитвания по проекта. Становища по екооценката на седми блок са пожелали да изпратят и от министерствата на околната среда на Румъния и Австрия. В момента българското екоминистерство очаква румънската и австрийската позиция по ОВОС-а, за да вземе решение по тази процедура, уточниха за "Капитал Daily" от ведомството.

Екооценката е и една от последните стъпки, преди правителството да може да вземе решение по същество за изграждането на новия блок. В същото време за най-важния ядрен проект - удължаването на живота на работещите пети и шести блок, което е най-евтиният вариант България да продължи да има атомна енергетика, почти не се говори.

Нови преговори с Москва

По вече строящия се газопровод "Южен поток" България също е принудена да води преговори. Както се разбра през декември, за да гарантира спазването на европейското законодателство по проекта, през януари Европейската комисия ще участва в предоговарянето на проекта с "Газпром". Брюксел ще бъде на страната на държавите членки, през чиято територии минава газовото трасе – Австрия, България, Хърватия, Гърция, Унгария, Словения и асоциираната Сърбия, която е членка на Енергийната общност. Брюксел предупреди, че междуправителствените споразумения на тези страни с Русия са в разрез със законодателството за свободни енергийни пазари. Затова националните правителства имат две възможности – или да не спазват поетите пред Москва ангажименти, или да не предоговарят споразуменията. В противен случай ЕК заплаши с наказателни процедури, а това значи и финансови санкции по проект със съмнителна икономическа ефективност.

Докато текат преговорите за правния статут и достъпа до тръбите, проектното дружество "Южен поток - България" трябва да избере основен изпълнител на българския участък от газопровода, който е за 4.1 млрд. евро (с ДДС). Процедурата беше стартирана в края на октомври, но заради краткия срок възложителят получи искания за удължаване на конкурса (поне официално). В крайна сметка той беше рестартиран в края на декември - без срока за оферти да е по-дълъг. Така остава неясно и дали ще бъде спазен графикът, според който доставките и строителството на българска територия трябваше да започнат още през декември. Напролет пък ще започне полагането на отсечката от "Южен поток", която минава под българските води на Черно море и стига до Паша дере край Варна. Компанията "Южен поток транспорт", която се занимава с целия морски участък, обеща да прокара тунели под плажа, с които ще се избегне разкопаването му. Но "Южен поток - България" отказа да премести компресорната си станция по-далеч от вилната зона в района.

Индустрията е притисната

Българските индустриални компании плащат една от най-високите цени за електроенергията. В изследване на Германската асоциация на индустриалните консуматори на енергия (VIK) в 29 държави пред България се нарежда само Чехия. От VIK отбелязват, че скъпият промишлен ток пречи на конкурентоспособността на икономиката. "Далеч по-богати държави с далеч по-стабилни икономики имат по-евтина електроенергия. За нас основно очакване е в условия на криза цената на тока да не се увеличава", коментира пред "Капитал Daily" Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК). Сред причините за по-скъпия ток за индустрията в България е кръстосаното субсидиране, при което по-ниските тарифи за домакинствата се компенсират с по-високи за бизнеса. Битовите потребители вече изпреварват промишлеността по дял в консумацията на ток. "Време е да се обърне сериозно внимание на енергийната ефективност в домовете, защото големите производства са принудени да бъдат ефективни и го правят, доколкото могат", допълва Стаменов.

По неговите думи ситуацията на газовия пазар не е по-различна – цените трудно ще паднат при един доставчик, какъвто е "Булгаргаз". "Искаме да видим действия в посока алтернативни доставки. Газовите връзки трябва да се случат, както и да има повече местен добив на газ", казва Стаменов. От газовите интерконектори със съседите само този към Румъния скоро ще бъде готов. Изграждането на тези към Гърция, Турция и Сърбия не е започнало. От тях в най-напреднала фаза е гръцката, по която в момента се правят технически проект и ПУП. Достъпът до гръцката и евентуално до турската преносна мрежа ще даде шанс на България да получава газ след 2018 г. от т.нар. Южен газов коридор чрез проекта ТАП.

Зелените са пред фалит

2014 ще е тежка за собствениците на ВЕИ централи. Таксата върху приходите на слънчевите и вятърните паркове, която беше изненадващо въведена през декември, ще отнема 20% от доходите им по преференциални тарифи (т.е. от всичките им приходи), но това не е единственото нещо, за което те трябва да се притесняват. Гласуваните разпоредби предвиждат ограничение за работата на ВЕИ, определено като часове работа през годината.

От тази година стартира и балансиращият пазар на електроенергия, при който централите трябва да плащат за отклоненията в предварително предвиденото производство, това са т.нар. небаланси. Досега енергията при излишък или недостиг се компенсираше за сметка на НЕК и ЕСО. Очаква се това да отнеме още между 7 и 10% от приходите на ВЕИ инвеститорите. За капак електроразпределителните компании очакват от ДКЕВР да одобри цени за достъп до мрежите им, които централите също трябва да плащат. Те ще бъдат от порядъка на 1 до 3% от приходите, но с акумулирания ефект на другите такси и ограничения зелените инвестиции ще излязат на тъмно червено. "Очакваме отнемането да надмине 50% от приходите ни. Няма бизнес, който да оцелее при такива условия. До 3 месеца ще има фалити", обясни за "Капитал Daily" председателят на Българската фотоволтаична асоциация Меглена Русенова. По думите й проблемът с ВЕИ таксата например е, че управляващите нямат ясна визия какво ще правят с набраните средства и затова мярката изглежда като наказателна за цял един сектор. Русенова очаква от правителството да обясни ясно какви мерки се вземат за оздравяване на енергетиката. Зелените централи обаче скоро ще получат малка утеха. От енергийния регулатор съобщиха, че предстои да им бъдат върнати около 300 - 400 млн. лв. Те бяха събрани от мрежовите компании по вече отменените временни цени за достъп, които ДКЕВР се опита да прокара през есента на 2012 г.

Като цяло следващата година не обещава положителни развития. На фона на гигантската задлъжнялост в сектора се предвиждат нови мегаломански проекти, срутване на сектора на възобновяемата енергия и липса на смислени реформи. Дори и очертаващото се поредно намаление на електроенергията ще е с горчив привкус - то ще бъде платено с нарастваща задлъжнялост на БЕХ, която един ден ще трябва да се плати от данъкоплаците.

Capital.bg