Компанията ICGB, която ще изгради газопровода с Гърция, е започнала процедура по уреждане на статута на земите, през които по план ще минава съоръжението. Това става ясно от обявление на сайта на държавния Български енергиен холдинг (БЕХ), който е акционер от българска страна в проектната компания. ICGB търси консултантска фирма, която да уреди придобиването на право на строеж върху имотите на българския участък. Това е едно от изискванията за получаване на строително разрешително.

Фирмите, които имат нужния опит, могат да кандидатстват до 27 февруари. Не е ясно каква е прогнозната стойност на поръчката. Самото строителство на връзката ще започне до края на годината, обеща в понеделник енергийният министър Драгомир Стойнев по време на посещението си в Горна Оряховица. По думите му връзката в Румъния се тества в момента, а забавяне има при договарянето на газопровода със Сърбия.

По пътя на газа

Трасето на интерконектора е с дължина 151 км и минава през общините Стара Загора, Раднево, Опан, Димитровград, Хасково, Кърджали, Момчилград, Джебел и Кирково, показва документацията на изпълнителя. Изграждането на връзката ще засегне имоти с обща площ от почти 4700 дка. От тях около 63% са ниви, а 13.7 на сто – пасища, показва информация на проектното дружество. От всички засегнати имоти 57.4% са частна собственост. От ICGB искат изпълнителят да купи нужните имоти или да учреди безсрочно право на строеж от собствениците. За целта той ще трябва да установи кои са собствениците, да набави скици на имотите, да набави пазарни оценки, въз основа на които ще се извършват преговорите за придобиване на имотите. Срокът за изпълнение на задачите е шест месеца.

В проектното дружество по равен дял имат БЕХ и IGI Poseidon S.A., която от своя страна е собственост на италианската Edison и гръцката DEPA. Капиталът на ICGB e 12.5 млн. лв., показва информация в Търговския регистър. През декември ICGB нашумя с назначаването в управата й на Асен Гагаузов, който беше министър на регионалното развитие по време на тройната коалиция.

По план през българо-гръцката тръба ще минават между 3 и 5 млрд. куб. м годишно. Цялата връзка е дълга около 180 км и ще свърже газопреносните мрежите при Стара Загора и Комотини. Досега проектът на интерконектора е получил одобрение на оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) и от София, и от Атина. За газопровода са осигурени 45 млн. евро от Европейския съюз по програмата за възстановяване, а за допълнително финансиране са водени преговори с Европейската банка за възстановяване и развитие.

Регионално значение

Връзката с Гърция ще даде на България достъп до газови доставки, които са алтернативни на руските. Преди месец ICGB и фирмата за строежа на Трансадриатическия газопровод (TAP) сключиха меморандум за разбирателство и сътрудничество. Идеята зад споразумението е тръбите на двете компании да се свържат близо до Комотини. Газопроводът TAP e част от Южния газов коридор, по който Европа ще получава газ от азерското находище "Шах Дениз". За България проектът означава каспийски газ най-рано през 2019 г. Изграждането на повече връзки със съседните газопреносни мрежи е добре и за държавната "Булгартрансгаз", която планира да засили регионалната роля на хранилището "Чирен".

Capital.bg