Два от най-големите вятърни паркове, които трябваше да бъдат изградени край Шабла с китайски инвестиции, няма да бъдат реализирани. Единият от проектите е "Генерал Тошево", който предвиждаше да бъдат изградени 150 ветрогенератора, а вторият е за изграждането на част от ветропарк "Смин", която се състои от 95 вятърни перки. Общата инсталирана мощност на двата парка щеше да достигне почти 500 мегавата, което е половината от мощността на единия работещ блок на АЕЦ "Козлодуй". Това са инвестиции за 700 млн. евро, ако се има предвид, че един мегават вятърна мощност струва 1.4 млн. евро.  

Взети разрешителни

 Причината проектите да бъдат прекратени е решение на министъра на околната среда и водите Нона Караджова. С него се отменя дадената положителна оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) от Регионалната инспекция по околна среда и води – Варна, без която парковете няма как да бъдат реализирани, заявиха за "Капитал Daily" от министерството. Отмяната дойде, след като от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) и "Зелени Балкани" обжалваха решението на РИСОВ – Варна, за издадения ОВОС. Според организациите двата ветропарка попадат в една от най-интензивните части на миграционния път Via Pontica, както и в опасна близост до защитена зона от Европейската екологична мрежа "Натура 2000". Някои от ветрогенераторите пък са щели да бъдат разположени само на няколко стотин метра от границата на защитена зона "Дуранкулашко езеро", която е природен обект от европейско и световно значение. През зимата там се концентрират десетки хиляди патици и гъски, сред които и световно застрашената червеногуша гъска.

ОВОС въпреки всичко

Според МОСВ решенията, с които регионалната екоинспекция във Варна е одобрила изграждането на ветропарковете, са взети на базата на погрешно представена и интерпретирана информация. Освен това министерството е констатирало, че оценките за съвместимост не отговарят на нормативните изисквания и на изискванията на ЕС. Жители от община Шабла също са организирали подписка срещу изграждането на ветропарка "Смин". Против него се обявиха и експерти от две от най-големите и уважавани в света природозащитни организации – Кралското дружество за защита на птиците (RSPB) и Световният тръст за водолюбиви птици и влажни зони (WWT). Българска академия на науките (БАН) също е представила негативно становище, според което единият от проектите застрашава популацията на 6 световно застрашени вида птици. Въпреки това и двата проекта получават решение за предварително изпълнение по ОВОС в началото на март 2012 г. Интересно е, че според публикации в пресата още преди издаването на ОВОС двата проекта са имали сключени предварителни договори за присъединяване към мрежата с НЕК. По закон обаче това може да стане едва след като те получат въпросния ОВОС.

Инвеститорите

"Капитал" вече писа, че и двата проекта, които ще бъдат спрени, са на фирма "Уинд енерджи 3000" и консорциум "Уинд енерджи". В тях основен дял има CIB Holding, в чийто съвет на директорите влиза председателят на българско-китайската търговска камара Виктор Азманов. Част от другите собственици са фирми на дъщерите на бившия шеф на Комисията за защита на потребителите Дамян Лазаров – Любов и Елена Лазарови, които всъщност са в основата на проектите. Основният инвеститор пък е "КСЕМК България груп", финансирана от Китайската банка за развитие. Преди време Виктор Азманов коментира пред "Капитал Daily", че когато двата проекта са били купени от CIB Holding, те са били проверени за достоверността на получените разрешителни и съответните консултанти носят отговорност за тази информация. Разрешенията по ОВОС обаче реално са получени, след като CIB Holding и "КСЕМК България груп" вече участват в проекта.

Решението на Нона Караджова да отмени положителната екооценка на двата ветропарка идва, след като в края на юни ЕК заплаши България с дело за това, че не е провела оценка на възможните въздействия на ветроенергийни и други проекти в защитените зони в района на нос Калиакра. Освен това проект на фирма "Инос 1" и японската "Мицубиши" попада изцяло в обхвата на защитена зона "Натура 2000".

Capital.bg