Проектът на изборен кодекс, внесен в парламента от БСП, се оказа като матрьошка - колкото повече отваряш, толкова повече неща изскачат и все още не си стигнал до същността. В текстовете, които предстои да се гласуват в близките дни (ако Народното събрание събере кворум и социалисти, националисти и представители на ДПС не се изпокарат за фундаментите на демокрацията) се предвижда нов ред, по който се избира Велико народно събрание (ВНС). 

Това няма да става по закона приет през 1990 г., който предвижда 200 от депутатите да се избират с партийни листи, а 200 други - мажоритарно в едномандатни райони с еднакъв брой население, на които е разделена страната. В кодекса на Мая Манолова е предвидено всичките 400 да се избират с листи в многомандатни райони, както депутатите в обикновено Народното събрание.

Темата е важна по две причини. Първо е интересно защо изобщо БСП се занимава с начина, по който се избира ВНС при положение, че част от юристите конституционалисти твърдят, че законът е имал еднократно действие за избирането на 7-то Велико народно събрание и след това е престанал да съществува. В действащия кодекс, изработен от бившия депутат от ГЕРБ Искра Фидосова, тези въпроси изобщо не са засегнати.

Второ - има политически сили като Реформаторския блок, например, които открито са се обявили за свикване на ВНС. То е част от шестте стъпки, които партиите в десния съюз предлагат за извеждане на страната от кризата. Най-общо стратегията е следната - оставка на сегашното правителство, избори за обикновено Народно събрание, което да подготви нова конституция и свикване на Велико народно събрание. За свикване на ВНС говори и зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов през юни 2013 г., веднага след назначението на Делян Пеевски за директор на ДАНС.

ДПС пък подозира, че крайната цел на референдума, поискан от президента Росен Плевнелиев е Велико народно събрание, защото въпросът със задължителното гласуване или мажоритарния вот, например опира до промяна в конституцията. 

Как се стигна до тези текстове

Текстът, с който се отменя закона за ВНС и с това се заличават процедурите за избиране на мажоритарни депутати фигурира още в проекта на кодекс, изработен в първата временна комисия на 42-то Народно събрание, оглавявана от Мая Манолова. Той така и не беше внесен в парламента в пълния му вид,но въпреки това разпоредбите за ВНС останаха. Според някои юристи това е една от причината БСП да твърди, че има нужда от изцяло нов кодекс - по принцип изцяло нов закон се приема, само ако се налагат съществени промени във вече съществуващия.

Експерти от обществения съвет към комисията твърдят, че причината за отмяната на Закона за ВНС е, че той противоречи на конституцията. Там в чл. 157 е записано, че избирането на депутати от ВНС става по общия ред. Общият ред е този, по който се гласува и за депутат в обикновено събрание т.е. с партийни листи по пропорционалната система. "И утре да има избори за Велико Народно събрание, без да е приет новият кодекс, те пак щяха да са по пропорционалната система", твърди обаче юрист, според когото не е нужно изобщо да се отменя законът от 1990 г., защото той така или иначе не действа.
 
Странно е, че реакцията на повечето депутати, които "Капитал" попита беше на изненада. "Ама какви едномандатни?!", попита Мая Манолова в отговор на въпрос защо никъде в проекта не е записано те как се избират. Според Мустафа Карадайъ от ДПС районите за мажоритарните депутати във ВНС се определят с указ на президента.

Членове на Централната избирателна комисия (ЦИК), които консултират писането на кодекса твърдят, че "решението е политическо - на БСП без възражението на ДПС и с мълчаливото съгласие на "Атака". Единствено представителите на ГЕРБ са предложили промяна на текста, записан в проекта, с който искат да се запази съотношението 200 на 200, но той не е приет от комисията. 

Ефектите

"Няма значение отпадането на мажоритарните депутати, защото в политическата обстановка в България те винаги ще са партийни кандидати и пак ще са зависими", твърди член на ЦИК, според когото, за да има "истински" мажоритарен вот, той трябва да се подготви добре предварително като от изключително значение е как ще се определят границите на избирателните райони и в това ще е голямата битка.

Според друг експерт по изборно законодателство мажоритарният елемент би работил за големите партии в сегашната обстановка т.е. при запазването му ще се гарантира, че едно ВНС ще се състои от представители на три-четири големи партии.

Capital.bg