Ако все още не може да се отговори еднозначно на въпроса дали цените на недвижимите имоти са достигнали дъното, то определено може да се каже, че през 2012 г. строителният бранш вече знае къде е то и изпитва всички негативи от него.

На първо място периодът между времето от получаване на разрешително за строеж и началото на изграждане на сградата се увеличава, съобщи председателят на Камарата на строителите в България (КСБ) инж. Светослав Глосов. Това е само един от проблемите пред строителния бранш през последните месеци. От началото на годината ситуацията в сектора е много тежка. „Засегнати са не само малките фирми, които отскоро работят на пазара, но и тези, които са от много години и с натрупан капитал”, допълни инж. Глосов.

През първото тримесечие на 2012 г. е произведена продукция на стойност 2 млрд. лв. Това е с 3.3% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Намаление от 2.4% се отчита и при сградното строителство. Към март 2012 г. то е обем 1 млрд. лв.

„През последните години най-много разчитахме на инженерното строителство. Обемът му за първите три месеца на 2012 г. е 849 млн. лв. като очакванията инфраструктурното и инженерното строителство да измести от закотвеното дъно строителния бранш за съжаление не се реализираха”, допълни председателят на КСБ. През първото тримесечие на 2012 г. спрямо 2010 г. спадът е 23%, а спрямо 2011 г. намалението е 4.6%. Най-тежко е положението при сградното строителство. В сравнение с 2009 г. намалението е с 53%.

За периода януари-март 2012 г. инвестициите в отрасъла са 15.4 млн. EUR срещу 31 млн. EUR за същия период на предходната година, което означава спад с 50%. Спрямо пиковите години на строителния сектор, намалението е от порядъка на 87%.

Тенденциите са към спад на финансова стабилност на фирмите. Малка част от тях не ползват кредити. Повечето от компаниите са преструктурирали заемите към банките. Труден остава достъпът до кредитния ресурс. Строителните фирми търпят сериозни загуби от това, че изцяло е спряно кредитирането на текущи проекти. Повишиха се лихвените проценти по вече подписани договори. Наложи се предоставяне на допълнително обезпечение по тези договори, повишават се и таксите за обслужване. „На практика липсва изгодно кредитиране за бъдещи проекти. Необходимо е облекчаване на достъпа до кредитен ресурс” е мнението на инж. Глосов.

Сериозна остава междуфирмената задлъжнялост. „Колкото и да е парадоксално, решаването на въпроса с бързото съдебно производство и фалитите на некоректни длъжници ще помогне в най-голяма степен на фирмите за финансово стабилизиране. Много от тях имат просрочени, несъбираеми вземания от контрагенти като в по-голямата част от случаите длъжните са юридически лица, общински и държавни структури и по-малко физически лица”, поясниха от Камарата.