Гръмката афера "Костинброд", която избухна в деня за размисъл преди предсрочните парламентарни избори през май 2013 г. с дейното участие на прокуратурата, претърпя пълно фиаско, след като Софийският градски съд (СГС) оправда единствения подсъдим по делото – бившият главен секретар на Министерския съвет (МС) Росен Желязков.

Той бе обвинен в длъжностно престъпление за това, че умишлено не е организирал контрола над отпечатването на бюлетините за тогавашния вот с цел да набави облага за печатницата "Мултипринт", изразяваща се в спестяването на редица организационни и производствени разходи.

Желязков коментира след заседанието, че е очаквал такова решение на съда, тъй като не е извършил нищо нередно и няма от какво да се срамува. Бившият главен секретар на МС и настоящ съветник на премиера Бойко Борисов обаче добави, че е с "институционално мислене" и няма да съди държавата за незаконно повдигнато обвинение, ако оправдателната му присъда влезе в сила.

Още при внасянето на делото изобщо не беше ясно как обвинителите възнамеряват да докажат престъплението, в което обвиниха Желязков. По производството липсваха данни за каквато и да е било облага за него или печатницата, притежавана от общински съветник на ГЕРБ в Костинброд. От друга страна, щетите, които прокуратурата твърдеше, че е нанесъл Росен Желязков, бяха меко казано, имагинерни.

"Настъпилите вредни последици са създаване на обществени нагласи, довели до недоверие от страна на значителна част от българските граждани към изборния процес и правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавна власт в Република България", бе формулировката, която от държавното обвинение огласиха при внасянето на делото в съда на 16 декември 2013 г.

Абсурдното в нея бе, че въпросното създаване на негативни обществени настроения към изборния процес всъщност бе извършено от самото държавно обвинение в деня за размисъл преди изборите, а не от подсъдимия.

"След получен сигнал и извършена спешна проверка от органите на Държавна агенция "Национална сигурност", Софийска градска прокуратура е образувала досъдебно производство за престъпления по чл. 282 НК и по чл. 169г НК", обяви на 11 май 2013 г. институцията, ръководена от Сотир Цацаров.

Самото споменаване на чл. 169г, който е от Раздел III на Наказателния кодекс – "Престъпления против политическите права на гражданите", стана повод редица медии и политически опоненти на ГЕРБ публично да обясняват, че прокуратурата е предотвратила безпрецедентна по своя мащаб манипулация на изборите.

Данни за подобен план обаче така и не бяха открити, което принуди разследващите да се ограничат само до констатацията, че надпечатаните 351 075 бюлетини били годни за използване. Те обаче бяха открити в склада на "Мултипринт" и разследващите така и не стигнаха до категорични доказателства, че е имало подготовка за превозването на изборните книжа до определени секции с цел подмяна на резултатите от гласуването.

Тази хипотеза не се подкрепяше и от факта, че нито една от тези бюлетини не беше предварително маркирана в ползва на някоя конкретна партия. Намесата на бившия шеф на ТВ7 и настоящ евродепутат Николай Бареков, който като по поръчка се оказа пред печатницата в Костинброд и оттам разгласи за спецакцията срещу подготвяната "фалшификация" на вота в деня за размисъл, доведе до шумен скандал. Едновременно с това обаче попречи на разследващите да изчакат и проследят евентуалното транспортиране на изборните книжа и така да съберат някакви доказателства за готвено фалшифициране на вота. Последното бе признато и от самия главен прокурор Сотир Цацаров.

Въпреки това в следващите седмици прокуратурата даде зрелищни пресконфренеции и излезе с разкрития, внушаващи несъмнено престъпление. Бомбастичният скандал приключи с един обвиняем – Росен Желязков, който в крайна сметка изобщо не бе подведен под отговорност за действия срещу политическите права на гражданите, а само за длъжностно престъпление. Това обаче не попречи делото срещу него да бъде използвано за многобройни внушения, че изборите са щели да бъдат фалшифицирани, ако не е била намесата на ДАНС и прокуратурата.

Показателно за характера на делото е и обстоятелството, че то бе образувано по сигнал на Мая Манолова от БСП, която след тогавашните избори стана зам.-председател на Народното събрание. Именно малката разлика между резултатите на ГЕРБ и социалистите на предсрочните парламентарни избори през 2013 г. позволи на левицата и ДПС да съставят правителството на Пламен Орешарски с помощта на гласа на лидера на "Атака" Волен Сидеров.

Mediapool.bg