Икономиката на България от края на 2013 г. влезе в дефлация. Това означава свиване на търсенето, тъй като потребителите отлагат покупките в очакване на ново поевтиняване, компаниите задържат увеличението на цените, вследствие на което се смаляват печалбите и инвестициите, намаляват доходите и заетостта, откриват се малко нови работни места. И като резултат – застой на икономиката и продължителна рецесия.

С малки изключения през този период до юни 2015 г. сме излизали на малка инфлация, но сме все още кумулативно в дефлация. Трябва да сме поне 3 тримесечия в инфлация, за да можем да кажем, че сме излезли от тази спирала. В този смисъл през двете тримесечия на тази година 4 месеца сме били в инфлация и 2 – в дефлация.

Последиците от този процес за икономиката и хората са в няколко направления. Оскъпиха се парите и не се разкриват нови работни места или са пренебрежимо малко. Но дори и да се появят нови работни места, то те са с временна заетост. А когато фирмите в реалния сектор имат по-малки или просто нямат печалби, те не увеличават и заплатите, замръзват доходите. Нестава дума за сектора на държавната администрация, където с всяко повишаване на минималната заплата, се вдигат и заплатите на хората, които работят там. За съжаление, намаляват заетите в реалната икономика за сметка на чиновниците в държавния сектор. Също като в Гърция през последните 20 г.

Негативен ефект има и за гражданите с кредити. Всички те – с дългосрочни ипотечни, дори с потребителски, изпитват много по-голяма тежест да ги плащат в дефлационна обстановка, защото бремето на кредита нараства. Очевидно е – ако нямате постоянно нарастващи доходи и стабилни източници на приходи, то освен потреблението, страдат и вноските по заетите пари.

Правителството прави някакви опити да овладее ситуацията, но мерките му не са достатъчни. В този кабинет, а и в предишните от 2009 г. насам, не работят енергично по привличането на преки чуждестранни инвестиции. Наистина преките ни данъци – данък печалба и ДОО са ниски, както са ниски и заплатите, но това не е решаващ аргумент за нови инвестиции.

Излизането от тази дупка е известно – подобрение на бизнес средата и бизнес климата, което периодично се констатира за България в много анализи и доклади на международни институции.

А фактите сочат, че бизнес климатът в последните 7 г. не е мръднал към подобрение, т.е. инвеститорите нямат сигурност за своята собственост. Няма и достатъчни гаранции, че тези инвеститори, които пристигнат у нас, ще бъдат равноправно третирани, както по линия на законодателството, така и като икономически субекти.

Инвеститорите имат задръжки и по отношение на региона, в който се намираме. Те се опасяват от Гърция, с която граничим. Безпокоят се от хроничния проблем на България с контрабандата, корупцията и състоянието на съдебната система. Инвеститорите се интересуват и от цялостната икономическа среда в една държава. А у нас на всичко отгоре и пазарът се свива, потреблението застива.

А кой би дошъл да инвестира в пазар, който се свива?

Бихме били привлекателни единствено, ако заложим в правителствената политика на образованието, иновациите и на работещите по закон държавни институции. Ако тези мерки не се вземат, не можем да очакваме икономически ръст. И ще разчитаме единствено, както и сега, на европрограми и еврофондове, които временно заместват инвестициите. И ще вземаме външни заеми от финансовите пазари.

Но това е сбъркана стратегия. Точно по този начин Гърция след 20 г. се докара дотам, че е с най-висок дълг спрямо БВП, с най-раздутата държавна администрация на глава от населението и с най-ниската конкурентноспособност между всички държави членки на еврозоната. 

Economic.bg