На фонд "Земеделие" може да се наложи да връща близо 100 млн. лв. Това ще се случи, ако проектите, получили финансиране по селските програми за изграждането на фотоволтачини централи, фалират, тъй като ще бъде нарушено правилото за жизнеспособност в първите пет години от стартирането на проектте, финансирани от ЕС. Подобна вероятност е не само хипотетична, а напълно действителна, след като през лятото на миналата година парламентът прие като част от мерките за справяне с дефицита в енергийната система изискването преференциалните тарифи на фотоволтаичните централи, ползвали финансиране по селските програми, да бъдат намалени. Така от средна изкупна цена от около 560 лв. за мегаватчас тяхната стойност беше намалена до 100 лв. Засегнатите от законодателната мярка са около 300 проекта с обща инсталирана мощност около 20-22 мегавата, които са били финансирани с 98 млн. лв. по мярка 311 и 312.

Дебати в парламента

Проблемът беше разискван в сряда в земеделската комисия на Народното събрание, където бяха изслушани представители на Българската фотоволтаична асоциация. В крайна сметка беше решено да се създаде смесена работна група между земеделската и енергийната комисия, на която да се обсъдят премахването на въпросната поправка и определянето на нова цена за тези централи от енергийния регулатор. Депутатите, които взеха отношение по въпроса (основно от "БСП лява България" и "България без цензура"), бяха на мнението, че орязването на цените на слънчевите централи, ползвали еворофинансиране, е много лош сигнал към инвеститорите. Светла Бъчварова от "БСП лява България" посочи, че тези проекти не трябва да се наказват, защото те са пренебрежимо малък дял. Румен Йончев от "България без цензура" пък посочи, че тези проекти са компрометирани, защото не получават нужните приходи и ще стигнат до неизпълнение.

Вече във фалит

Според представители на сектора около 15 от въпросните селски централи вече са в процедура по фалит, но останалите също са в невъзможност да си изпълняват бизнес плана и да обслужват кредитите си. Тук обаче не става въпрос само за фалита на няколко дребни предприемача, тъй като пред фонд "Земеделие" съществува реалната опасност да връща инвестираните в тях средства.

Подобни индикации вече има, тъй като през декември ЕК е изпратила писмо до фонда, в което се поставя въпросът за неизпълнение на изискването за създаване на работни места, което също е предпоставка за връщане на европарите. Според Атидже Алиева-Вели, която е заместник-председател на фонд "Земеделие", това писмо се отнася до всички бенифициери по мярка 311 и 312. Именно проектите с изградени слънчеви централи обаче не изпълняват това изискване, тъй като приходите им вече не позволяват поддържането на работни места.

На този фон заместник-министърът на земеделието Васил Грудев изглеждаше твърде спокоен. Според него до връщане на парите няма да се стигне, тъй като това би се наложило само ако тези проекти бъдат напълно заличени. С новата цена обаче това най-вероятно ще се случи. Инвеститор в подобна централа край Дряново беше разказал за "Капитал", че с новите цени годишният му приход е 8 хил. лв. В същото време амортизациите са 25 хил. лв., а 12 хил. лв. отиват за поддръжка и администрация. По- евтино ще бъде да спрем да работим, коментира друг инвеститор, който присъства на заседанието на земеделската комисия. Председателката на Българската фотоволтаична асоциация Меглена Русинова посочи, че управителите на тези централи вече не могат да плащат заплата дори на себе си, камо ли на друг персонал.

Защо се стигна дотук

На пръв поглед законодателното решение за намаляване цените на слънчевите централи, изградени с евросредства, изглеждаше напълно логично, тъй като до 2011 г. те получаваха допълнително подпомагане чрез преференциалната цена. Това доведе до залахата от ЕК да наложи санкция на България от 28 млн. евро, тъй като е допуснато превишаване на съфинансирането. Това беше и основната причина, която наложи законодателната мярка, а като резултат от ЕК намалиха глобата за страната до 4.7 млн. евро.

В опита си да отменят очевидната несправедливост законодателите обаче са пропуснали иначе очевидния факт, че ако въпросните европроекти бъдат доведени до фалит, на страната ще струва много повече да връща вече отпуснатото европейско финансиране.

Capital.bg