Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) остави без уважение жалбата на кувейтския консорциум срещу бъдещата концесия на летище София, заради която на 19 юни процедурата бе временно спряна. "Мохамед Абдулмохсин ал Карафи и синове" - една от компаниите, които изградиха новата писта на летището, са притеснени, че след концесионирането няма да получат 43 млн.долара, които държавата им дължи по арбитражно дело, което загуби. Заинтересованите страни имат срок от три дни от получаването на решението да го обжалват.

Мотивите - неплатими дългове

През 2011 г. кувейтският консорциум спечели дело срещу летище София в международния арбитраж в Париж заради неплатени суми по неустойки и неосвобождаване на банкови гаранции при изграждането на новата писта на летището. Решението бе потвърдено и от Софийския градски съд, но впоследствие беше обжалвано и все още чака окончателно решение, което се очаква през ноември т.г.
В публикуваните условия по процедурата за предстоящата концесия обаче е записано, че избраната фирма концесионер няма да има ангажимент по присъдената на консорциума сума от 43 млн. долара. Собствениците на кувейтската компания са притеснени, че след оттеглянето на държавната компания "Летище София" тя няма да има приходи, с които да плати задълженията си.

Публичният интерес натежава

КЗК отхвърля жалбата с мотив, че евентуалното забавяне на концесията би било в ущърб на обществения интерес. Аргумент в полза на последното е, че бързото отдаване на летището е предпоставка за развитието на достъпна и с високо качество летищна инфраструктура, прилагане на нови технологии, повишаващи безопасността и организацията на обслужването, се посочва в решението на КЗК.
Претенциите на кувейтската компания обаче все пак ще забавят сроковете на концесията. Обявеният сега срок за подаване на оферти е 20 октомври. С колко ще бъде изместен той зависи дали компанията ще обжалва в съда в тридневния срок. Към момента все още не е постъпила такава жалба във Върховния административен съд (ВАС).

Концесията

Летище София е един от големите останали държавни транспортни активи. От бъдещия концесионер се изисква да плати еднократно концесионно плащане в размер не по-малък от 550 млн. лева без ДДС. Идеята е тези средствата да отидат за погасяване на задълженията на БДЖ. Извън това бъдещият инвеститор трябва да плаща за 35-годишния период не по-малко от 7% от общия размер на нетните приходи от всички дейности за текущата година и не по-малко от 9.96 млн. лв. без ДДС. Той трява и да обнови терминал 1, така че той да разполага със седем ръкава и 5 вход-изхода за пътници с капацитет на обслужване 3 млн. пътници годишно.

Capital.bg