Земетресението в Перник извади на преден план дефектите на родното строителство. Десетки сгради се разцепиха след фаталния трус. Не са малко и блоковете в столицата обаче, хората в които от години живеят като върху запален фитил. С дълбоки цепнатини във входове и апартаменти, без шанс да бъдат санирани някога, защото нито обитателите им, нито общината имат пари. Най-голямата част от тях се намират в "Надежда". И с големия трус през месец май цепнатини и страхове отново "тръгнаха".

 -----------------------------

"Със страх живеем", разказват Зоя и Емил от блок 201 в "Надежда". Дълбока цепнатина е разделила на две не само стълбищната площадка, но и апартамента им - пълзи по пода и отделя стената на спалнята от останалата й част, където се намира леглото. От покрива непрекъснато пада мазилка, а блокът си скърца и издава странни звуци, дори и когато няма трус. От време на време подовете вибрират - минал е поредният автобус.

"Живеем заедно с баща ми и сина ни. Когато стана земетресението, 20 дни бяхме при роднини. Детето не искаше да се прибира обратно вкъщи", разказва Емил Бонев, докато отмята мокета, за да покаже пораженията. Общо 24 семейства замръкват всяка вечер с опасната пукнатина и се молят да не се е разширила до сутринта. 

Трагедията на блока започва още преди години, когато за първи път обитателите му виждат крехка паяжина да пълзи по стената на стълбището във вход А. След земетресението обаче тя се разтворила още повече. На някои места през нея може да се видят дори улицата и отсрещните сгради. А на всичко отгоре, понеже една беля не идва сама, блокът е започнал и да потъва. Строен е върху глинеста почва, която "диша" и е крайно неподходяща за целта. Основите пък са доста плитки, затова вход "А" вече е слязъл по-ниско от съседния. Обитателите на "Б", опитвайки се да приемат нещата с чувство за хумор, се шегуват, че
понеже са по-високо, дишат по-чист въздух

В действителност обаче мнозина са в плен на страха. И на безизходицата. Защото пари за саниране няма нито общината, нито някой от многобройните фондове, които уж би трябвало да отпускат средства в такива ситуации. "През годините сме разговаряли и с депутати от района, и с общинари, и с всички кметове, които се изредиха. Когато е преди избори, обикновено ни казват: "Изчакайте само да мине вотът и ще помогнем". Е, минава и ни ги чуваме, ни ги виждаме", разказват хората. Общината ги съветва да санират сами, защото те са собствениците на сградата. И действително - обитателите на зловещата сграда вече са събрали около 12 000 лева, но най-евтината оферта е 36 000 лева

При това само за укрепване на основите - ако поискат да санират и самата сграда и да свържат отново панелите с планки, това ще струва допълнителни пари. Естествено, не всички са в състояние да намерят дори минимума - в някои от апартаментите живеят пенсионери или хора в неравностойно положение, които с трудност свързват двата края. 

"Алтернативите са или да го укрепим, или да дадат предписание за събарянето му, след което трябва да търсим фирма, която да строи на мястото. Проблемът е обаче, че земята под блока е общинска", разказва Ралица Николова. А и не се знае коя фирма би се наела да построи на глинестата почва два пъти по-голяма сграда, така че да обезщети собствениците и самата тя да бъде на печалба. 

Всъщност проблемът с пропуканите общо двадесетина сгради в "Надежда" далеч не е само на обитателите им. До голяма степен той е общински, та дори и държавен. Защото навремето именно върху тях държавните предприятия са се учили да строят панелни здания. При това - по някаква експериментална технология - съветска или чешка не е съвсем ясно. Особеното при нея е, че панелите са свързани по по-различен начин от обичайния, но документацията за сградите отдавна се е изгубила. "Намерихме само един възрастен преподавател, който ни показа две странички от учебник, писан преди над 50 г. Само там е описана технологията, по която са направени блоковете ни", разказва Ралица.

Градската легенда я описва като тип "Лего" - панелите са вкарвани в разни сглобки, но на практика почти без заваряване. Ако сега обитателите на сградата тръгнат да й вадят технически паспорт, ще им бъде трудно да открият дори едно листче, на което да е описано как е била строена. А подобни паспорти скоро ще бъдат задължителни за всички сгради. 

В отчаянието си блок 201 дори поискал да му наложат санкции - тоест общината първо да ремонтира, после да си търси парите от жителите на блока. Естествено, отказали им. По "Енергийна ефективност" дори не могли да подадат молба за отпускане на средства - за да поискаш да ти възстановят пари за саниране, блокът трябва да бъде напълно здрав. "Преди време искахме да строим нещо като "пломба", долепена до вход А, така че да подпира сградата и да пречи поне на потъването й", разказват хората. Отказали им обаче с мотива, че ще стъпят върху тротоара, който, както знаем, е общински. Сега голямата им надежда е във фонд "Бедствия и аварии". Дали обаче след пернишките помощи, които дори не стигат до мнозина, ще останат пари и за сградите в София, е божа работа. А дотогава обитателите на блок 201 ще потреперват при всеки минаващ автобус, предизвикал поредните странни вибрации на сградата.

Стела Стоянова

http://paper.standartnews.com