Oбщинският съвет в град Трън ще трябва да избере нова дата за провеждане на местен референдум за златодобив. Това се очаква да се случи на 21 март, когато има насрочено заседание на съвета, заяви пред "Дневник" общинският съветник Олег Тодоров.

На предстоящите избори на 26 март гражданите на Трън трябваше да отговорят на въпроса: "Съгласни ли сте община Трън да не одобрява устройствени планове, предвиждащи добив и преработка на подземни богатства". Това бе решение на местната власт от 8 февруари. Въпросът беше формулиран по този начин, тъй като подземните богатства са изключителна собственост на държавата и управлението им не е в правомощията на общинските власти. Две седмици по-късно – на 23 февруари, общинският съвет одобри и изборните книжа за допитването.

Заповед на областния управител на Перник Васил Михайлов обаче спря провеждането на референдума заедно с изборите. Причината за това е, че според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление книжата за провеждане на местен референдум трябва да се утвърдят от общинския съвет на едно заседание заедно с решението за провеждането му. Приемането им на по-късна дата на практика не позволява да се спазят законовите срокове. Затова със заповед от 7 март Михайлов върна решението за ново обсъждане. Той пое поста на областен управител в средата на февруари, след като предишният - Александър Александров бе включен в партийна листа. 

След заповедта на Михайлов на извънредно заседание този понеделник общинските съветници в Трън решиха да отложат датата на референдума след изборите, за да спазят законовата процедура. В понеделник те не са избрали нова дата, защото са решили да дадат достатъчно време на юристите към общината да подготвят документите така, че после никой да не може да ги оспорва или спира, коментира Тодоров. След като бъдат приготвени, книжата ще бъдат внесени на заседание на общинския съвет, който ще реши за кога да насрочи референдума. Тодоров заяви още, че не са обсъждани предварително вероятни дати за бъдещето му провеждане като този въпрос ще бъдат дискутиран по комисии в общината.

Предложението за допитване до гражданите беше направено от кмета на Трън Станислав Николов, след като местно сдружение се обяви против инвестиционното намерение на "Евромакс рисорсиз" (от групата на "Асарел – Медет") за разработване на златно находище в региона. Създадени бяха два инициативни комитета. Единият в подкрепа на златодобива, а другият – против. Πoддpъжницитe на златната мина смятат, че тя ще развие икономически региона. Πpoтивницитe пък са ĸaтeгopични, че тя ще увреди природата и водата на трънчани. Последваха и три жалби срещу общинското решение. Първата жалба бе от тогавашния областен управител Александър Александров, другата бе от фирмата с инвестиционно намерение и третата от Българската минно-геоложка камара, която подкрепя фирмата. Административният съд в Перник ги остави без разглеждане и прекрати производствата по тях. Определенията му обаче подлежат на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС). Повече четете тук.

На въпрос на "Дневник" дали след като общинският съвет поправи процедурните пропуски при приемане на решението за референдума, сегашният областен управител би го обжалвал на основанието, на което предишният го направи, Михайлов отказа да отговори. Един от аргументите в жалбата на Александров бе, че предоставянето на концесия на подземни богатства не е от компетентността на органа на местно самоуправление. Михайлов коментира, че административният съд в Перник е отхвърлил жалбата на предшественика му, защото не било в компетентността му да обжалва решение на общинския съвет. Затова Михайлов заяви, че трябва да се изчака решението на върховната инстанция, което още не е излязло, според него или поне той не бил информиран.

Освен това заяви, че иска да изчака новото решение на местния парламент, да провери дали са спазени всички правила по приемането му и тогава да реши дали ще го обжалва по съдържание.

От сдружение "Трън", което организира протестите срещу проекта, коментираха пред "Капитал", че отлагането не ги притеснява. "Става дума за документални нередности, които трябва да се оправят", каза председателят на сдружението Румяна Боянова.

От "Евромакс сървисиз" пък заявиха, че провеждането на референдума е спряно още с жалбата на областния управител Александров. "Въпреки това общинският съвет в Трън продължи да готви вота в разрез със законовите правила. Днешното решение би трябвало да сложи край на този неправомерен процес. Нашият призив е да се спазват законите, за да има ясни и еднакви правила за всички", казаха от компанията.

Организирането на допитването на по-късна дата няма да увеличи разходите, смята кметът на града Станислав Николов. "За разлика от националните референдуми за местните се изисква да има отделни помещения и комисии, бюлетините също се извозват отделно, така че няма да е по-скъпо", допълни той.

Проектът на "Евромакс сървисиз" предвижда разработване на златното находище край Трън. Основната част от дейностите ще бъдат на площадката на бившата мина "Злата", която е работила до средата на 70-те години на миналия век. Инвестицията се оценява на над 100 млн. лв. и се очаква да създаде 400 работни места.

Dnevnik.bg

Oбщинският съвет в град Трън ще трябва да избере нова дата за провеждане на местен референдум за златодобив. Това се очаква да се случи на 21 март, когато има насрочено заседание на съвета, заяви пред "Дневник" общинският съветник Олег Тодоров.

На предстоящите избори на 26 март гражданите на Трън трябваше да отговорят на въпроса: "Съгласни ли сте община Трън да не одобрява устройствени планове, предвиждащи добив и преработка на подземни богатства". Това бе решение на местната власт от 8 февруари. Въпросът беше формулиран по този начин, тъй като подземните богатства са изключителна собственост на държавата и управлението им не е в правомощията на общинските власти. Две седмици по-късно – на 23 февруари, общинският съвет одобри и изборните книжа за допитването.

Заповед на областния управител на Перник Васил Михайлов обаче спря провеждането на референдума заедно с изборите. Причината за това е, че според Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление книжата за провеждане на местен референдум трябва да се утвърдят от общинския съвет на едно заседание заедно с решението за провеждането му. Приемането им на по-късна дата на практика не позволява да се спазят законовите срокове. Затова със заповед от 7 март Михайлов върна решението за ново обсъждане. Той пое поста на областен управител в средата на февруари, след като предишният - Александър Александров бе включен в партийна листа. 

След заповедта на Михайлов на извънредно заседание този понеделник общинските съветници в Трън решиха да отложат датата на референдума след изборите, за да спазят законовата процедура. В понеделник те не са избрали нова дата, защото са решили да дадат достатъчно време на юристите към общината да подготвят документите така, че после никой да не може да ги оспорва или спира, коментира Тодоров. След като бъдат приготвени, книжата ще бъдат внесени на заседание на общинския съвет, който ще реши за кога да насрочи референдума. Тодоров заяви още, че не са обсъждани предварително вероятни дати за бъдещето му провеждане като този въпрос ще бъдат дискутиран по комисии в общината.

Предложението за допитване до гражданите беше направено от кмета на Трън Станислав Николов, след като местно сдружение се обяви против инвестиционното намерение на "Евромакс рисорсиз" (от групата на "Асарел – Медет") за разработване на златно находище в региона. Създадени бяха два инициативни комитета. Единият в подкрепа на златодобива, а другият – против. Πoддpъжницитe на златната мина смятат, че тя ще развие икономически региона. Πpoтивницитe пък са ĸaтeгopични, че тя ще увреди природата и водата на трънчани. Последваха и три жалби срещу общинското решение. Първата жалба бе от тогавашния областен управител Александър Александров, другата бе от фирмата с инвестиционно намерение и третата от Българската минно-геоложка камара, която подкрепя фирмата. Административният съд в Перник ги остави без разглеждане и прекрати производствата по тях. Определенията му обаче подлежат на обжалване пред Върховния административен съд (ВАС). Повече четете тук.

На въпрос на "Дневник" дали след като общинският съвет поправи процедурните пропуски при приемане на решението за референдума, сегашният областен управител би го обжалвал на основанието, на което предишният го направи, Михайлов отказа да отговори. Един от аргументите в жалбата на Александров бе, че предоставянето на концесия на подземни богатства не е от компетентността на органа на местно самоуправление. Михайлов коментира, че административният съд в Перник е отхвърлил жалбата на предшественика му, защото не било в компетентността му да обжалва решение на общинския съвет. Затова Михайлов заяви, че трябва да се изчака решението на върховната инстанция, което още не е излязло, според него или поне той не бил информиран.

Освен това заяви, че иска да изчака новото решение на местния парламент, да провери дали са спазени всички правила по приемането му и тогава да реши дали ще го обжалва по съдържание.

От сдружение "Трън", което организира протестите срещу проекта, коментираха пред "Капитал", че отлагането не ги притеснява. "Става дума за документални нередности, които трябва да се оправят", каза председателят на сдружението Румяна Боянова.

От "Евромакс сървисиз" пък заявиха, че провеждането на референдума е спряно още с жалбата на областния управител Александров. "Въпреки това общинският съвет в Трън продължи да готви вота в разрез със законовите правила. Днешното решение би трябвало да сложи край на този неправомерен процес. Нашият призив е да се спазват законите, за да има ясни и еднакви правила за всички", казаха от компанията.

Организирането на допитването на по-късна дата няма да увеличи разходите, смята кметът на града Станислав Николов. "За разлика от националните референдуми за местните се изисква да има отделни помещения и комисии, бюлетините също се извозват отделно, така че няма да е по-скъпо", допълни той.

Проектът на "Евромакс сървисиз" предвижда разработване на златното находище край Трън. Основната част от дейностите ще бъдат на площадката на бившата мина "Злата", която е работила до средата на 70-те години на миналия век. Инвестицията се оценява на над 100 млн. лв. и се очаква да създаде 400 работни места.