Изграждането на газовия хъб "Балкан" е водещо за бъдещето на България и ще даде възможност за диверсификация в търговията с газ в целия регион. Така премиерът Бойко Борисов представи проекта на 22-ия Световен петролен конгрес в Истанбул. Министър-председателят участва в него по покана на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

Борисов представи страната ни като фактор на Балканите със своите възможности на газопреносната система. „Работим активно за изграждане на интерконекторите с Турция, Гърция и Сърбия, а с Румъния вече е построен”, каза той. И в момента 16.7 млрд. м газ минават през България, а 80% от компресорните станции са на територията на страната. Южният газов коридор стои на дневен ред и ние ще работим много активно за неговото осъществяване, добави Борисов. 

Премиерът коментира и възможностите на България за местен добив, който също може да се превърне в източник на суровина за газовия хъб. „В Черно море блоковете се разработват от гигантите Total, OMV, Repsol и Shell”, припомни той. Освен газа, който може да дойде от Румъния и Русия, страната ни има още 1 млрд. куб метра газ договорени с Азербайджан и в момента разширяваме газогранилището си.

Добрите политически и икономически връзки между България и Турция, както и географското им положение определят важното значение на двустранното сътрудничество в енергийната сфера за транзита на енергийни ресурси. Това мнение изразиха участниците във форума. Борисов отбеляза, че голяма стъпка напред в това отношение би имало изграждането на междусистемна газова връзка между България и Турция. Той подчерта и подкрепата на българската страна за развитието на Южния газов коридор. „Една от страните с ключова роля за изграждането му е именно Турция.

Министър-председателят Бойко Борисов участва в работна среща с президентите на Турция Реджеп Ердоган, на Азербайджан Илхам Алиев, на Сърбия Александър Вучич и с премиера на Албания Еди Рама, посветена на енергийните проекти в региона.

Турският министър на енергетиката и природните ресурси Берат Албайрак очерта основните насоки в турската енергийна политика. "Две са основните насоки в енергийната политика на Турция - развитие на инфраструктурата и активизиране на сътрудничеството в дългосрочен план. През 2023 г. ще влязат в действие депа с капацитет 11 млрд. куб. м газ. Турция има предимството, че географски е сред страните с голям енергиен потенциал. В този смисъл ще продължим да бъдем естествен партньор на всички енергийни проекти в региона", каза той.

Economic.bg