БЪРЗО ТЪРСЕНЕ

ВИДЕО

АНКЕТА

Полезно ли ще е за страната ни председателството ни на ЕС?

Отминали анкети »

НОВИНИ » Икономика и енергетика

24 ноември 2017, 19:18 Видяно: 142

АЕЦ "Белене": повече въпроси, отколкото отговори

Остава опасността след похарчените досега 3 млрд. лв. да потънат още 17 млрд. лева

Изпрати FB
Размер на шрифта: + -




Въпреки усещането, че рестартът на АЕЦ "Белене" върви неумолимо, съдбата на проекта остава неясна. Публикуваното миналата седмица резюме от доклада на БАН за бъдещето на проекта, вместо да внесе яснота, най-вероятно ще вкара още повече шум в недобре смазания енергиен екип на ГЕРБ.

С анализа си на жизнеспособността на АЕЦ "Белене" като икономически проект учените от БАН показаха две неща. Първо, че ядрената централа няма как да бъде изградена като частен проект без участието на държавата - нещо, което е ясно вече десет години. На второ място, те показват, че дори и с държавно участие строежът би бил изключително рисково начинание. Академиците са си свършили работата – частен консултант би бил много по-склонен да угоди на желанието на правителството АЕЦ-ът да се покаже като печеливша инвестиция. Изводите от доклада обаче ще разпалят сблъсък вътре в ГЕРБ.

Какво да се прави "Белене"

Първоначално, поне публично, идеята на ГЕРБ беше всички активи на АЕЦ "Белене" да се приватизират и така държавата да си върне поне малко от вложените 3 млрд. лева. Тази теза се застъпваше от бившия енергиен министър и настоящ председател на енергийната комисия в парламента Делян Добрев. Тъй като е ясно, че подобен вариант е невероятен, зад позицията прозираше желанието държавата да се предпази от нова авантюра.
Друго крило в ГЕРБ обаче вярва, че проектът може да бъде довършен с ограниченото участие на държавата, но с частен инвеститор. То набра сили покрай преговорите за нова мощност за съществуващата АЕЦ "Козлодуй".

Затова и от този кръг понякога се чува, че оборудването, предназначено за АЕЦ "Белене", може да се използва във вече съществуващата централа. Оттам отхвърлят идеята, че централата може да се строи без частен инвеститор, само с руски заем. Наскоро министър Теменужка Петкова заяви, че не е изключено именно руската държавна корпорация "Росатом" да бъде поканена като инвеститор в проекта. Идеята е по този начин руската компания да бъде принудена да обсъжда по-икономичен вариант за строеж, за да може да си върне парите, които е вложила директно. Точно по същия начин подобна оферта беше отправена към Westinghouse, която учтиво отказа (малко преди да фалира). Разбира се, този вариант пропуска конфликта на интереси, ако "Росатом" е едновременно доставчик и акционер: как ще се контролира качеството на изграждането на ядрената централа.


 



Интересно би било какво ще се случи, ако няма частен инвеститор и се реши, както в АЕЦ "Пакш" II в Унгария, АЕЦ "Белене" да се строи с изцяло руско финансиране. За подобен вариант например споменава БАН. В България той стана известен с крилата фраза на премиера Бойко Борисов от 2011 г.: "Като дават парите, какво ни интересува цената?!" По това време "Росатом" предлагаше да финансира изцяло строежа.

Да прогнозираш на сляпо

Ако се вгледаме по-внимателно в малкото известни неща от иначе колосалния (над 1000 страници) доклад на БАН, ще разберем, че вероятността АЕЦ "Белене" да бъде печеливша, е преди всичко в сферата на фантазиите. Не че е теоретично невъзможно, но е много малко вероятно. Нещо като тотото - ако познаете всичките 6 числа, ще спечелите джакпота, но вероятността е едно на милион.

БАН например разглежда три сценария за макроикономическо развитие на България. Сметката излиза само при реални темпове на растеж на икономиката над 3.5% годишно през всичките следващи 22 години - БВП трябва да нарасне от сегашните 92.6 млрд. лв. (за 2016 г.) до поне 432 млрд. лв. в текущи цени през 2040 г. Така според анализа би могло да има повишено потребление на електроенергия, което да изисква и нови мощности.

Само че подобни изводи могат да се окажат крайно неточни. И историята вече го е доказала - при предишния рестарт на "Белене" в началото на новото хилядолетие се обясняваше, че заради спирането на малките блокове в АЕЦ "Козлодуй" и очаквания икономически ръст някъде към 2010-2011 г. в България може да има режим на тока, ако не се изгради новата атомна централа. Днес обаче сме свидетели на точно обратния развой. Мерките за енергийна ефективност и преструктурирането на икономиката доведоха дотам, че консумацията на електричество днес е почти същата, та дори и по-ниска от тази през 2001. За последните 15 години нетното вътрешно потребление не се е променило (около 33 гВтч годишно), но за сметка на това българската икономика е пораснала за същия период с малко над 60% в реално изражение. Отдавна вече е ясно, че икономическият ръст не води автоматично след себе си скок на потреблението.

Разбира се, в бъдеще ще има много фактори, които биха влияли на търсенето на електроенергия. Например навлизането на електромобилите (очакванията на Европейската комисия са до 2030 г. между 10 и 20% от автопарка да стане електрически). Или пък евентуален преход от централно на електрическо отопление, или постепенното затваряне на въглищните централи. Но пък също така енергийната система ще се променя, и то драматично. Ако в момента в България в някои случаи вече е по-изгодно да се произвежда електроенергия от фотоволтаични панели за собствена консумация (т.е. да не се купува от ЧЕЗ, ЕВН или "Енерго-про"), какво би се случило след пет години (соларните панели поевтиняват с 20% средно на всеки три години)? А през 2040 г.? Само за сравнение - последният търг за нови мощности в Мексико привлече инвеститори, които спечелиха проекти за 1.8 гВ, т.е. почти колкото двата блока на АЕЦ "Белене", със средна цена от 26.38 евро за мВтч – това е цената, на която в момента продава отдавна изплатената АЕЦ "Козлодуй".

Цена по наше желание

За да стане проектът за "Белене" печеливш, има две условия. Първото е държавата да е инвеститор и на практика да не очаква печалба, а второто е цената на електроенергията през следващите в 60 години да е достатъчно висока и над себестойността на тока от ядрената централа.

Именно заради това нормализираната цена на електроенергията от проекта за АЕЦ "Белене" за целия му 60-годишен живот спадна от 91 евро за мВтч в междинния доклад на академията на 73 евро в публично представения от БАН и министър Петкова доклад. В първия случай тази цена би формирала приемливи приходи за частен инвеститор, докато втората цена отразява очакваните приходи за държавата. В първия случай вложените средства биха довели печалба, докато във втория парите не биха били изгубени, при това в най-добрия вариант.

На практика точно това е тезата на министър Петкова - държавата така и така е закопала вече 3 млрд. лева в АЕЦ "Белене", ако проектът се осъществи, поне те няма да са потънали напразно. Това има известна логика, но проблемът е в твърде сериозния риск след тези 3 да потънат още 17 млрд. лева (изграждането на АЕЦ-а се очаква да струва между 10 и 11 млрд. евро).

Точно това може да се случи, ако строежът на АЕЦ "Белене" започне, като се разчита на бодряшки прогнози за цените на електроенергията. Сметките показват, че БАН залагат с между 5 и 10 евро по-високи цени от няколко авторитетни международни изследвания (виж карето). Това по думите на проф. Александър Тасев от БАН и Теменужка Петкова е "пазарен г.риск".

Рискът с такива големи проекти обаче е и политически. Накратко централата е възможна само ако данъкоплатците решат, че за тях е важно да имат нова АЕЦ. Очакваните цени на електроенергията не гарантират, че те няма да изгубят пари, а игрите дотук гарантират точно обратното.


 


Capital.bg

Сподели:


Нагоре

1 Ключови думи

| АЕЦ Белене |

Нагоре

0 Коментара | Коментирай

Публикуване на коментар

За да коментирате тази новина, трябва да влезете в сайта с Вашето потребителско име и парола.


Facebook коментари

Реклама

КОТИРОВКИ


Социални мрежи: Facebook

Навигация в сайта: Каталог | Новини | Избрано от автора | Медия | Снимка на седмицата | Тема на седмицата | Проекти | Малки обяви

STROEJI.BG: Условия за ползване | За реклама | Контакти

Copyright © 2011-2018 ЕВРОМАРК 2011. Всички права запазени.

Stroeji.bg on Facebook