"Аз самият съм зелен. Гарантирам ви, че само втори лифт в Банско ще се строи и нито една керемида повече... София има най-добре организираната система за управление на боклука след Цюрих... До две-три години ще пречупим корупцията в България точно както се справихме с боклука, ние водим огромна битка с корупцията".

С тези няколко реплики в Европейския парламент премиерът Бойко Борисов се опита да отговори на въпросите, отправени от партията на зелените за корупцията в България и за плана за управление на парк "Пирин", който доведе до мащабни протести в страната. Борисов беше в парламента в Страсбург, за да представи програмата на българското председателство.

Както и много други пъти, Зелените бяха единствената парламентарна група в ЕП, която сериозно критикува позицията на правителството и повдигна въпроса за ширещата се корупция. Това видимо изнерви Бойко Борисов. На практика той пренебрегна почти всички други изказвания на депутати, като отговорите му бяха изцяло насочени към зелената депутатка Ска Келер.

Преди това презентацията му за приоритетите на българското председателство на Съвета на ЕС мина гладко и с малко грешки, като се има предвид, че Борисов не четеше подготвения текст. Като цяло изслушването мина доброжелателно, без остри въпроси и критики.

Председателят на групата на Европейската народна партия (в която членува и ГЕРБ) Манфред Вебер дори заяви, че "в последно време България се бори с корупцията успешно". Самият Вебер през по-голямата част от изказването на Борисов не слушаше превода.

Няколко от представителите на социалистите и либералите (другите две големи групи в Европейския парламент) споменаха върховенството на закона, борбата с корупцията и скандала около подписването на Истанбулската конвенция срещу насилието на жените, но без изрично да се споменава България. Например словенската депутатка Таня Файон каза, че трудно можем да очакваме страните от Западните Балкани да уважават върховенството на закона, ако не правим това в ЕС. Единствено левият депутат Петър Курумбашев говори конкретно за България и посочи срутването на страната в класацията за свободата на словото и нивото на корупцията на "Прозрачност без граници" от 2005 г. насам.

Борисов между Турция, Русия и Вишеград

Бойко Борисов наблегна на четири области по време на изложението си – миграцията, Западните Балкани, преговорите по бъдещия бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. и общата европейска отбрана.

Премиерът подчерта, че въпреки критиките към Турция за правата на човека и свободата на словото ЕС трябва да има много прагматичен подход по отношение мигрантите. Той отново повтори тезата си, че най-добрата европейска политика е охраната на външните граници, така че потокът от хора да се насочи през официалните КПП-та, като през тях преминават само бежанците. По отношение на бъдещата политика за справяне с проблема с миграцията Борисов посочи деликатно Вишеградската четворка. Премиерът заяви, че има страни в ЕС, които не искат да помогнат на държавите, които са поели най-голямата тежест – тези на първа линия като България или Италия и тези, които приеха най-много имигранти. "Това трябва да се реши с голяма дипломатичност", каза премиерът.

Борисов каза още, че ЕС трябва "честно и ясно" да каже какви надежди за членство трябва да хранят страните от Западните Балкани. Той посочи, че регионът може лесно да се дестабилизира, и даде пример с убития вчера косовски сръбски политик Оливер Иванович. Борисов отново каза, че ако ЕС не се намеси, в региона могат да се настанят Русия, Турция, Китай или Саудитска Арабия, което да го дестабилизира допълнително. "После ще се чудим откъде идват радикални ислямисти, защото там има голям процент мюсюлманско население". Борисов даде за пример подобряването на отношенията между България и Македония и обяви, че очаква в скоро време да се реши и въпросът с името на бившата югославска република.

Специален реверанс бе запазен за големите донори в европейския бюджет. Борисов посочи, че до голяма степен просперитетът в новите страни членки се дължи на тях. "Аз имам впечатление от всички социалистически страни как изглеждат и разликата е огромна", каза той. Борисов ползва този аргумент, за да подчертае защо кохезионната политика (от която получават средства най-бедните страни в ЕС) не трябва да бъде прекратена. Ще бъде интересно обаче как това ще се възприеме в страни като Естония и Чехия например, където сигурно биха възразили две десетилетия на реформи и усилия да бъдат обобщени с идеята, че напредъкът им се дължи на Германия.

Премиерът се спря и на любимата си тема за европейската отбрана, на която по неговите думи той е един от основните мотори. Според него страните членки не се вглеждат в идващите заплахи, а реагират едва след това. По-големият проблем според Борисов е, че ЕС оставя големите държави – Русия, САЩ или Турция, да взимат решение по теми, по които "ние се сблъскваме след това със страшна сила".

Борисов повтори витиеватата конструкция, че в България ще търсим нормализиране на отношенията с Русия, но това ще бъде общоевропейско решение. Думите му обаче бяха неправилно интерпретирани от няколко депутати от крайно левите и крайно десните групи като заявка за сваляне на санкциите.

В края на изложението си, когато стигна до въпроси като европейския социален стълб, Борисов видимо се отегчи. Той обясни, че може да обясни всичко, което му е написано, но предпочитал да посочи само най-важните неща и да остави повече време на депутатите за въпроси.

Capital.bg