Президентите Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган отбелязоха днес с церемония в Турция края на строителството на подводната част от първата тръба на газопровода "Турски поток". С нея би трябвало от края на 2019 г. да запоне снабдяване на турския пазар с до 15.75 млрд. куб.м годишно. Изграждането на приемащите съоръжения на сушата и връзката с подводния участък продължава.

В същото време остават множество неясноти около съдбата на втората тръба (първоначалният проект предвиждаше 4 тръби), полагана в момента в Черно море. Един от обсъжданите варианти е тя да бъде продължена през България, Сърбия и Унгария до централноевропейския хъб в "Баумгартен" в Австрия. По идея тя трябва да задоволява нужди на страни в Югоизточна Европа и да достигне до по-големи пазари като Италия.

Гаранци и санкции

Но Москва на високо ниво продължава да говори, че първо трябва да има категорични гаранции за продължаването ѝ от ЕС и неговите страни членки в района. Не е сигурно дали участниците в "Турски поток" няма да попаднат под американски санкции, предупреди говорителят на Кремъл.

Това стана малко след като в края на миналата седмица САЩ и Украйна приеха на ниво външни министри съвместна декларация, в която съвместната Комисия за стратегическо партньорство изрично заявява, че "двете страни изтъкват колко е важно да координират усилията си за спиране на предложени руски тръбопроводи като "Северен поток 2" и "Турски поток", накърняващи украинските икономическа и стратегичска стабилност". В текста се повтаря несъгласието на Вашингтон и Киев с "енергийни проекти, застрашаващи европейската енергийна сигурност и разнообразие на източници".

На церемонията в Истанбул, включваща видеовръзка с кораба, полагащ тръбите край турския черноморски бряг, Путин благодари на Ердоган "за мъжеството и политическата воля" да реализира проекта", защото без такива качества "подобни проекти не се реализират в условията на растяща конкуренция". Ердоган отвърна, че "Турски поток" е исторически проект.

Газопроводът бе обявен лично от руския президент през декември 2014 г., след като Русия се отказа от "Южен поток", планиран да премине през България. И до днес Дмитрий Песков, говорителят на Путин, повтаря "тогава нашите български колеги не успяха да отстоят своите позиции и се прекършиха под натиска на евроструктурите". В действителност проектът не отговаряше на правилата на ЕС, за да премине през негова територия.

Няма да има втора тръба още няколко години

Днес руски издания, които не могат да се определят като критични към властта, цитират анализатори, според които и "европейската" тръба на "Турски поток" няма да се появи в следващите няколко години. В най-добрия случай толкова ще отнеме уточняването на всички договорености, взимането на решения и строителството, казва пред "Газета.ру" Александър Собко, анализатор от Центъра по енергетика към Московската школа за управление в Сколково.

"Турски поток" няма в Европа такъв силен лобист като Германия, защитаваща "Северен поток 2", поради което е възможно да има и правно, и техническо забавяне, допълва Дмитрий Маринченко, директор по природните ресурси и суровините към рейтинговата агенция Fitch.

Ръководителят на "Газпром" Алексей Милер е заявявал, че не е изключено към началото на 2020 г. газопроводът да достигне границата на Сърбия с България, но в събота ТАСС цитира външния министър Сергей Лавров да казва, че това е съмнително. Пред сръбския вестник Telegraf той заяви, че "Турски поток" може да премине през България до Австрия, но реализация ще има "само след получаване на твърди положителни гаранции от съответните структури на евросъюза", защото руската страна си е научила "печалните уроци от "Южен поток и не иска те да се повтарят". Владимир Путин пристига в Белград на държавно посещение през януари 2019 г.

Пет разклонения?