Способността на българските домакинства да изплащат месечните си задължения се е подобрила спрямо началото на 2010 г., като процентът на събрани дългове през последните месеци се доближава до отчитаните преди кризата равнища. Това показват данни на Асоциацията на колекторските агенции в България (АКАБГ), която представи новоразработения си Индекс на събираемостта.

Показателят анализира информацията от около 250 хиляди задължения, които компаниите от асоциацията обработват средно на месец, като проследява успеваемостта при събирането на дължимите суми. Така се измерва доколко домакинствата съумяват да погасяват задълженията си към банки, мобилни оператори, комунални дружества и т.н., обясняват от АКАБГ. При изготвянето на индекса от асоциацията взимат като база стойността му към януари 2010 г. Според изчисленията им, ако тогава стойността е била 100 пункта, към април 2012 г. вече е отчетено повишение до 122 пункта (виж графиката).

Кога... 

"По движението на показателя косвено можем да следим не само способността на домакинствата да заплащат задълженията си, но и нивата на потребителското търсене, а оттам да вадим изводи за общата икономическа ситуация в страната", коментира Райна Миткова-Тодорова, която е председател на АКАБГ и изпълнителен директор на "ЕОС Матрикс". По думите й освен ясно изразената тенденция за подобряване на събираемостта през последната година, индексът демонстрира и характерната за колекторския бизнес сезонност.

Така от получените данни е видно, че през септември събираемостта се понижава, което от бранша отдават на фактори като започването на учебната година и началото на подготовката на домакинствата за зимата. Традиционно слаби са и първите месеци на годината – януари и февруари, отбелязва директорът на "Сайкъл кредит" Димитринка Гринко. Това се дължи както на по-високите разходи на домакинствата покрай коледно-новогодишните празници, така и на увеличените заради метеорологичните условия сметки за комунални услуги, пояснява тя. Пиковете в събираемостта пък са през юли и декември, посочват от асоциацията.

Защо...

Като основна причина за неплащане на задълженията хората посочват забавянето на заплатите им от страна на работодателя. Положителното е, че в сравнение с ноември 2011 г., когато това обяснение са дали 44% от длъжниците, към април 2012 г. делът им вече е намалял до 42%, отчитат от АКАБГ. Макар и по-слабо изразено, позитивна тенденция е и намаляването от 12% на 11% на дела на хората, които не са плащали навреме заради неразбиране и непознаване на задълженията си по сключените договори.

За сметка на това обаче се увеличава процентът на длъжниците, които посочват безработицата като причина за неплащане – за последните шест месеца делът им е нараснал от 14% до 17%. Недоброто планиране на семейните разходи също е сред факторите, чиято тежест при навременното погасяване на дълговете се увеличава – от 8% до 11%.

Според Димитринка Гринко на практика са по-скоро рядкост случаите, в които хората не плащат, защото не са в състояние да го направят. "У нас има много хора с депозити, но длъжниците не посягат към тях, за да покрият дълговете си, особено ако неплатените сметки са под 100 лв.", посочва тя. По думите й хората посягат към спестяванията си само ако е изключително наложително или ако кредиторът им предложи специални условия за погасяване, като например опрощаване на лихви или наказателни такси и др.

И кой не плаща 

Наблюденията й се потвърждават и от Райна Миткова-Тодорова, която посочва, че от началото на кризата се наблюдава промяна в профила на средностатистическия длъжник. Ако в периода 2006 - 2008 г. това са били хората с най-ниски доходи, сега най-често затруднения при изплащането на задълженията си срещат представителите на средната класа. "От една страна, това се дължи на факта, че през последните две години самите кредитори много по-трудно отпускаха средства или предоставяха услуги на хора, поставени под голям финансов риск", обяснява председателят на асоциацията. Същевременно, посочва тя, расте броят на хората, които изпадат в просрочия заради това, че водят начин на живот, който не съответства на намалелите им заради кризата приходи.

Така според данните на АКАБГ към момента средностатистическият длъжник в България е мъж на възраст между 40 и 50 години, жител на голям град, който е останал без работа или е собственик на засегнат от кризата малък бизнес. "Тези хора са имали добър стандарт преди кризата, който са съумели да поддържат през предходните две години със спестени средства или с допълнителни заеми", обяснява Райна Миткова-Тодорова. "Когато обаче надеждите им за излизане от финансовия колапс, в който са изпаднали, не се сбъдват, положението им става наистина тежко и те спират да плащат както банковите продукти, така и лизинги и дори дребни сметки", посочва тя.

Капитал.bg