Немските банки пълнят трезорите си с пари, за да компенсират растящите разходи от отрицателните лихви. Някои от тях обаче вече нямат място, информира Bloomberg.

През последния месец на 2019 г. парите, които германските кредитори пазят в трезорите си, достигнаха рекордните 43,4 милиарда евро, сочат данните на централната банка. Това е почти три пъти над нивата от края на май 2014 г. - месец, преди Европейската централна банка да започне да начислява такси върху депозитите.

След като през миналата година икономиката на еврозоната се забави заради международните търговски спорове, ЕЦБ понижи още повече лихвите в опит да подкрепи растежа и инфлацията. По-ниските ставки правят заемите за бизнеса и гражданите по-евтини. Макар че банките се възползват от растежа на икономиката, отрицателните лихви са заплаха за германските финансови институции, тъй като те разчитат предимно на лихвите от заеми и имат купища депозити.

"В наши дни е по-добре да държите парите си в брой, отколкото да ги паркирате в ЕЦБ", казва Андреас Шулц, който управлява банка в близост до Берлин. "И това е въпреки риска и въпреки разходите за застраховане и логистичния кошмар", посочва експертът.

В момента обаче няма достатъчно пространство за парите, които много банки искат да притежават. Pro Aurum, търговец на ценни метали в Мюнхен, е получил редица запитвания от банки, които искат да използват трезорите на компанията. Въпреки това тя ги е отхвърлила поради липсата на място. "Това е само началото", казва Франк Шафлер, депутат от опозиционната Свободна демократическа партия. "Ако тази ситуация се задържи, ще станем свидетели на бум при производителите на трезори и охранителните компании", посочва той.

Приемането на депозити за финансиране на заеми е в основата на банкирането, но европейските кредитори имат толкова много ликвидност, че не могат да ги прехвърлят като кредити. Така те притежават милиарди евро, за които или трябва да плащат лихва на ЕЦБ, или да намерят друго решение.

Физическото съхранение на средствата не е достатъчно за банков сектор с около 3 трилиона евро депозити. Асоциацията на германските банки изчислява, че политиката на ЕЦБ струва на банките в страната около 2 милиарда евро годишно.

Deutsche Bank и Commerzbank, едни от най-големите кредитори в Германия, също се борят със страничните ефекти от стимулите на ЕЦБ. Двете банки претърпяват радикални промени, съкращавайки хиляди работни места, заради отрицателните лихвени проценти и все по-голямата сила на цифровите технологии, които разрушиха техните бизнес модели.

Германия е една от най-силно засегнатите страни, защото нейните граждани спестяват повече в сравнение с много други европейци. Според икономистите на "Дойче банк" през 2017 г. процентът на спестяванията в страната е достигнал ниво от 10%, или почти два пъти по-голям от средното за еврозоната.

Германците са добре познати с любовта си към парите в брой. През миналата година те държаха едва 21% от своите 6,6 трилиона евро финансови активи под формата на инвестиционни фондове, акции и облигации, съобщават още от най-голямата германска банка. А до 2017 г. повече от половината от трансакциите са били в брой.

В своя защита, от ЕЦБ посочват, че без по-широките действия на европейския регулатор, реалният БВП в еврозоната е щял да бъде с 2,7 процентни пункта по-нисък към края на 2018 г. ЕЦБ се обърна към германските кредитори, които критикуват политиките й, посочвайки, че "неефективните банки трябва да се съсредоточат върху намаляване на разходите, а не просто да обвиняват паричната политика за своите проблеми".

За да е сигурно, ЕЦБ се стреми да ограничи страничните ефекти от отрицателните си лихви, като освободи от такси част от депозитите, складирани в централната банка. Според Корнелия Шулц, говорител на Асоциацията на германските кооперативни банки, тази система може да намали натиска върху финансовите институции.

Banker.bg