Икономиката на България продължава да расте, макар и с много бавен темп. Добрата новина е, че за първи път от доста време насам вътрешното потребление отчита някакво по-осезаемо съживяване. Лошата - че икономиката на Европа отчита спад, а проблемите на еврозоната много бързо могат да се пренесат и на българска територия.

В сравнение с първото тримесечие брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е нараснал с 0.2%, а на годишна база увеличението е с 0.5%, показват публикуваните във вторник експресни данни на Националния статистически институт (НСИ). Те съвпадат с повечето прогнози, които анализаторите направиха за "Капитал Daily".

В същото време показват, че засега България успява да избегне повторната рецесия, в която се озоваха някои от членовете на еврозоната. В сравнение с останалите в Европа през второто тримесечие страната ни е доста преди средата, като 7 държави имат по-висок растеж спрямо първото тримесечие, а други две се представят като България.

Растежът до момента обаче е под този, който прогнозира българското правителство. А това означава, че за да се реализират очакванията на управляващите, през втората половина на годината българската икономика ще трябва да отбележи доста по-убедителен ръст.

Добри или лоши новини

Основни двигатели на растежа са увеличеното потребление - с 1.9% на тримесечна база и с 2.7% на годишна. Инвестициите пък вече отлепват от дъното и растат с 1.5% спрямо първото тримесечие. На годишна база техният спад също се забавя - до 2.1%, и икономистите, които "Капитал Daily" анкетира, очакват увеличение до края на годината.

Доколко ръстът в потреблението ще се запази зависи и от пазара на труда. А той все още е нестабилен. Безработицата продължава да расте и през второто тримесечие достигна 12.3%. Броят на заетите също продължава да намалява, макар и с по-бавни темпове.

Ръстът в потреблението може да е сигнал, че българите започват да се чувстват по-сигурни и по-склонни да харчат доходите си за текущо потребление, вместо да пестят за бъдещи периоди на несигурност. Инвестициите пък са важни, защото увеличаването им създава предпоставки за бъдещ ръст на производството и заетостта. И двете тенденции обаче трябва да се запазят в по-дълъг период от време, преди раздвижването в икономиката да се усети и от домакинствата под формата на повече работни места и по-високи доходи.

Прекъсване на спадовете

В номинално отношение брутният продукт също се увеличава и достига 19.07 млрд. лв., след като предните две тримесечия той намаляваше и отчитаният от НСИ реален растеж бе подложен на съмнение от икономисти.

Статистиката обаче отчита противоречиви данни за брутната добавена стойност, която мери реалното производство в икономиката. Номиналният й размер е 16.43 млрд. лв., което е 0.5% повече спрямо първото тримесечие, но на годишна база спада с 0.4%.

Отделните компоненти на брутната добавена стойност също се представят противоречиво. Единствено индустрията увеличава добавената си стойност както на тримесечна база - с 0.7%, така и на годишна - с 1.8%. За сметка на това в земеделието има спад от 4.4% спрямо първото тримесечие и 7.7% увеличение спрямо второто на миналата година. Добавената стойност в сектора на услугите пък расте с 0.6% спрямо януари - март и се свива с 1% на годишна база.

Елементът "корективи", който отразява събраните косвени данъци (ДДС и акцизи) и раздадените субсидии, спада с 1.8% на тримесечна база, но расте с 5.4% спрямо второто тримесечие на миналата година. Корективите отразяват данъчните приходи в бюджета, но зад тях може да стои както по-висока събираемост, така и по-голяма добавена стойност, реализирана от самите фирми. Според Българската стопанска камара увеличението им е следствие от притискане на фирмите от страна на приходната администрация, която отказва да възстановява ДДС.

Capital.bg