Европейската комисия отпуска 7 млрд. евро за финансиране на иновации чрез научни изследвания. Очаква се финансовият пакет в рамките на Седмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания да създаде около 174 000 работни места в краткосрочен план. През следващите 15 години очакванията пък са за близо 450 000 работни места и почти 80 млрд. евро ръст на БВП.
Получатели на финансирането са 16 000 на брой институции – университети, научноизследователски организации и предприятия. За изследвания в областта на здравето са предвидени 220 млн. евро, а 240 млн. евро са за информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Част от тях ще бъдат предназначени за ключови разработки в областта на инфраструктурите за мрежи и услуги, наносистемите, фотониката и роботиката, технологиите за цифрово съдържание и езиковите технологии, както и за приложения като ИКТ за енергийна ефективност.

Над 50 технологични организации усвоиха за две години 10,5 млн. евро
Над 50 български фирми, университети и институти привлякоха повече от 10,5 млн. евро за 2 години от участие в проекти по европейски програми, които на национално ниво се координират от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС).
По тема „Информационни и комуникационни технологии” от Седмата рамкова програма са спечелени 7 491 629 евро за периода 07. 2009–07. 2011 г. По втората тема към програмата „Наука в обществото” български организации са усвоили 600 000 евро за периода 2009–2010 г. По програма „Подкрепа за ИКТ политики” от Рамкова програма „Конкурентоспо-
собност и иновации” средствата са
2 371 670 евро за периода 2009–2010 г. Тази сума не е окончателна, тъй като през септември се очакват резултатите от конкурс, проведен през юни.
Представянето на българските участници по трите програми може да се отчете като добро. Наблюдава се известен превес на малките и средните предприятия, следвани от институтите на Българската академия на науките, университетите и други организации. Това се оценява много положително от Европейската комисия, тъй като един от приоритетите на тези програми е да се подпомогнат максимално високотехнологичните малки и средни предприятия. На 26 юли ЕК обяви нов конкурс за проекти по Седма рамкова програма. По този повод министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски каза, че това е отлична възможност българските компании и научни организации да докажат своите конкурентни качества, като участват в консорциуми с представители на останалите европейски държави.
Както и досега, МТИТС ще оказва подкрепа на всички кандидати и участници, за да подготвят своите предложения и да се представят добре по време на оценяването. Министерството продължава да организира безплатни информационни дни и консултации за фирмите и организациите. Министър Московски припомни, че МТИТС подкрепя приоритетно проекти с българско участие и е издействало да има допълнително финансиране в размер на 20 млн. евро за включване на участници от новите държави членки в действащи проекти.
По инициатива на МТИТС бяха деблокирани възможностите български софтуерни организации да кандидатстват за финансиране по Оперативна програма „Конкурентоспособност”. Чрез разработена методика за оценка на собствени иновативни софтуерни разработки на български фирми, кандидатстващи за финансиране по Оперативна програма „Конкурентоспособност” бе осигурен достъп на софтуерни компании до общ ресурс в размер на 19 558 300 лева.

Европейският съвет за научни изследвания (ECНИ) финансира изследователи отличници

на най-добрите старши и млади изследователи, работещи в Европа. С цел да се изгради връзката между резултатите от граничните изследвания и пазарната им реализация е въведена дребномащабна инициатива за „доказване на концепцията”. Друга инициатива са новите „Безвъзмездни средства от ЕСНИ за постигане на синергия”, чиято цел е да бъдат подкрепени няколко малки групи изследователи, работещи съвместно по един и същ проект.
По програмата „Мария Кюри” ще бъдат осигурени близо 900 млн. евро в подкрепа на мобилността и професионалното развитие на около 10 000 висококвалифицирани изследователи. Тази сума ще включва 20 млн. евро за пилотен проект за финансиране на европейски докторантури в сферата на промишлеността, за стимулиране на предприемачеството и сътрудничеството между университети, научноизследователски институции и дружества.
Запазените за изследвания в областта на околната среда 265 млн. евро ще помогнат за решаването на важни предизвикателства като изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и ресурсната ефективност.
Специални стимули за участие се дават на малките и средните предприятия (МСП), чието значение за иновациите е признато като жизненоважно. Освен наскоро опростените правила инвестиционният пакет за МСП, който възлиза на близо 1 млрд. евро, включва пилотни схеми както в рамките на здравната тема, така и чрез предназ-начения за МСП механизъм на Европейската инвестиционна банка за финансиране с поделяне на риска.
Предназначените за нанотехнологии 488 млн. евро ще бъдат съсредоточени в области като фабрики на бъдещето, „зелени” автомобили и енергийноефективни сгради. Научните изследвания и иновациите за по-чист, по-безопасен и по-ефикасен транспорт и мобилност ще получат 313 млн. евро.
И накрая, Комисията заделя 40 млн. евро за инициативата „Интелигентни градове“ с цел да помогне за намирането на по-ефективни начини за използване на енергията и за осигуряване на градски транспорт.

Vestnikstroitel.bg