Сериозните забавяния на България и Румъния при усвояването на еврофондовете от приемането на двете страни в Европейския съюз (ЕС) през 2007 досега са попречили на прехода им към демокрация и пазарна икономика. Това е оценката на няколко френски сенатори, цитирана от "Юрактив".

Симон Сютюр, Мишел Билу, Бернадет Бурзе, Жан-Франсоа Юмбер и Катрин Морин Десали изтъкват, че процесът в Румъния „далеч не е завършил“, а в България напредва „с бавни темпове“.

В рамките на 50 страници докладът разглежда „историческото“ разрастване на ЕС, включително и приемането на Румъния и България – две държави, които се считат за „неподправено“ франкофонско настроени.

Според статистиките, извлечени от евробюджета между 2007 и 2013 година, 19,8 милиарда евро са били вложени в Румъния, а 6,9 млрд. евро – в България. Румъния е оползотворила общо 4% от тези средства, докато равнището на усвояване у нас е било 19%.

Въпреки привидно огромната разлика, общият фактор е, че това са най-ниските равнища на усвояване на евросредствата сред всички 27 страни-членки на ЕС, уточняват френските анализатори.

Представителите на френския Сенат напомнят, че Кохезионния и Структурни фондове, отпуснати на страната ни, са имали за цел да увеличат родния брутен вътрешен продукт (БВП) с до 9% до 2015 година. Това естествено би се случило ако средствата са оползотворени напълно, а не частично. В ситуацията с Румъния, средствата са възлизали на 3,8% от румънското БВП.

Двете държави са преживели истински икономически бум преди присъединяването си през 2007 година, но положението се е обърнало след приемането им в ЕС. Рецесията в Румъния през 2009 и 2010 година е ударила тежко страната, а растежът се е забавил до 2,5% през 2011 година. За текущата 2012 година се очаква той да възлиза едва на 1,1%.

Растежът у нас е възлизал на 6% между 2002 и 2007 година, последван от спад до 1,7% през 2007–2010 година. През 2010 година този растеж е бил почти нулев, докато през 2011 се е стабилизирал малко до 1,6%.

Сенаторите отдават причините за този дефицит на усвояване на неопитността на двете нови членки, както и на проблема с административния и юридическия капацитет или пък със съмнителните, незаконни практики. Те изтъкват, че ЕК наскоро се е съгласила нивото на съфинансиране да бъде променено от 15 на 5% за България и Румъния. Комунистическата диктатура, част от скорошното минало и на двете държави, пък е пожертвала „две от общо трите налични поколения“ и е „унищожила или поне приспала“ гражданското общество.

Французите напомнят, че Букурещ и София ще искат 25% увеличение на кохезионните фондове, отделяни за тях, за следващия бюджетен период от 2014 до 2020 година.

„Трудността при усвояването на еврофондовете от страна на България и Румъния ни напомнят, че по време на реконструкцията на една държава всичко се случва предварително. Това е поради факта, че върховенството на закона не е постигнато, а административните и юридическите механизми остават все още ненадеждни. Средствата пък са усвоени зле. А когато се усвояват зле, съвсем логично, те не допринасят и за добри резултати“, изтъкват специалистите. Те добавят, че след края на тази специална мисия, участниците са „стигнали до заключението, че двете страни все още са в преходен етап и продължават да се борят да създадат държави, базирани на върховенството на закона“.

Сенаторите отбелязват, че на моменти докладите на ЕК са прекалено негативни и строги спрямо двете страни. Въпреки тежкия тон обаче, те подкрепят тези доклади и споделят, че български и румънски източници са изтъкнали, че без натиска на ЕК двете страни биха били доста по-зле.

Econ.bg