Решихме с тази конференция да подпомогнем националната стратегия по безопасността на движението

Проф. Трифонов, тази година конференцията по пътища достигна петото си издание. Как се породи идеята за подобен форум?
- С петото издание на конференцията ние стигнахме до своеобразен юбилей. И аз се радвам на този успех.
Идеята за първата конференция се появи поради това, че след промените през 1989 г. в продължение на 20 години пътният бранш си нямаше форум, на който хората да се съберат, опознаят и обсъдят проблемите си. Всъщност в този преходен период имаше една-единствена конференция - през 1995 г., за рехабилитация на пътищата в Германия. Затова през 2008 г. се събрахме една групичка и решихме да организираме всяка година конференция. Поставихме си две цели: да съберем проектанти, строители, консултанти, пътна администрация, за да могат да се видят, опознаят и обменят опит. Втората цел беше да чуят нещо ново. То трябваше да дойде от Европа. Затова се обърнахме към университетите в Германия, с които имаме дългогодишно сътрудничество, за да поканим лектори от тях по важни за страната ни проблеми, свързани с пътната инфраструктура. Така започнахме.

Моля ви да направите преглед на миналите четири конференции. Кои бяха темите и акцентите в тях?
- През 2007 г. се случи много тежка зима, падна такъв сняг, че в преспите преспаха автобуси и автомобили. Така че темата, на която заложихме през 2008 г., беше "Зимното поддържане в Германия". Поканихме най-добрия специалист, ръководителя на Института по пътища и железници в Карлсруе Ралф Рос. Той изнесе лекция, продължила 6 часа, само с една почивка. Събуди любопитството на колегите в залата, които се занимаваха със зимното поддържане.
Дълго време се говореше, че средствата за поддържане на пътищата в България не достигат. Замислихме се за тази страна на пътната инфраструктура. В Германия и Австрия, а и в другите страни, имат свои методики за управление на пътните настилки (pavement management). В Австрия новата методология за ефективно използване на средствата за поддържане на пътищата е въведена от проф. Йохан Лицка. През 2009 г. (тогава той беше декан на Строителния фукултет във Виенския технически университет) го поканихме да изнесе лекция по тази методология.

Тази лекция отрази ли се по някакъв начин на нормативните документи в България?
- За тази нова методология е нужна богата база данни. В България данните все още ги няма. А се изисква пълна информация за качествата на настилките, която е в основата на нова методология. Опитвахме се да кандидатстваме за европейски пари, но засега нямам информация да има резултат, т.е. да сме започнали да събираме данни.

Как подбрахте темите за третата и четвъртата конференция?
- Третата година – 2010 г., поканихме лектори от Германия, защото там разработиха нови правила за проектиране на пътища и автомагистрали. Винаги е интересно да се обсъжда нов нормативен документ и нови норми за проектиране. Затова поканихме проф. д-р инж. Кристиян Липолд, автор на документа и декан на факултета по транспортни науки в Дрезден, и Гюнтер Вайзе от същия факултет. Те разказаха какво представляват новите правила и норми. Чухме много интересни неща, особено по отношение на безопасността. Променени са много геометрични елементи, които влияят на пътнотранспортните произшествия. Предлагат се много нови идеи, но части от този нов правилник не са приети и са подложени на голяма дискусия. В Германия например не искат да има двулентови пътища, а еднолентови, които запазват габарита на двулентовите, но с друга маркировка, за да се намалят пътнотранспортните произшествия. Води се голяма дискусия по този въпрос.
Постепенно в България започнаха да се появяват коловози по пътищата и този въпрос стана важен за обсъждане. Затова през 2011 г. поканихме много интересен лектор - проф. Фромут Велнер от Дрезден, който да поговори за настилките.

Какво да очакваме от тазгодишния форум и защо точно "Безопасност на пътното движение"?
- Сегашната тема не се отнася и не е важна само за пътни специалисти, но и за цялото общество. През 2010 г. излезе европейската харта за безопасност на движението с невероятно хуманната цел да спасим 25 хил. живота в периода 2010 – 2020 г. България разработи национална стратегия за безопасността. Затова решихме с тази конференция да подпомогнем националната стратегия и да чуем как специалистите от Европа – Германия и Австрия, решават този проблем в своите страни.

Как може да се обобщи резултатът от конференциите, как се отразяват те върху сектора?
- Ние записваме лекциите на диск и го раздаваме на участниците и с това смятаме, че подпомагаме специалистите с информация за нови технологии и нормативни документи. Така например на миналата конференция се заговори усилено за метода на студеното рециклиране и сега вече се появява като метод за ремонтиране на републиканската пътна мрежа, и то там, където пътищата са в лошо състояние.

От какво се нуждаят българските магистрали и първокласни пътища?
- С течение на годините пътищата стават все по-добри. Освен нови пътища се правят и рехабилитации. Така че с възстановяването им се търси по-добрата в нивелетно отношение схема. Това, което виждам, като пътувам по магистралите, е, че ги няма площадките за отдих, както ги виждаме в западните европейски страни.
Мога да кажа, че нашите магистрали са добре проектирани и са в добро състояние. Е, на някои места има много кръпки, но докато те не стигнат 70%, няма да може да им се направи рехабилитация.
Това, от което се нуждаят българските магистрали, а и всички пътища, са средства. В бюджета са заложени много малко. В периода 1990 - 1995 г. парите за пътища бяха около 25% от това, от което има нужда. А всяка година са необходими по 1 млрд. лв. за поддържане на пътищата и за ново строителство.

 Stroitelstvo.info