В България електронно правителство няма да има, но пък парите по проектите ще продължават да се усвояват, алармираха представители на ИТ бранша пред „Класа“. Проблемите се коренят най-вече в липсата на политическа воля и законодателна рамка, които да изградят истинска и работеща структура.
„До една година ще има работещо електронно правителство“, на свой ред обеща Цветанка Кирилова, и.д. директор дирекция „Електронно управление“ в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), по време на форум за киберсигурността във Велинград вчера.
Според компании, участвали в търговете обаче, схемите за източване на бюджета ще продължат и след това. Става дума за обръчи от фирми, обединени в различни лобита, които са в постоянна борба кой да отговаря за поръчките. Има и такива, които след като веднъж са спечелили, вече се ползват с преференции пред останалите, независимо дали са постигнали предначертаните резултати. Целта на тези кухи дружества-еднодневки е да затлачат процеса, за да могат по-продължително време да получават пари за едни и същи концепции, стратегии, анализи и процеси, оплакаха се ощетените фирми. Играта загрубява, когато някой нов играч се опита да влезе, но не е от съответния привилегирован кръг. Въпреки че може да покрива всички необходими и заложени предварително изисквания и печели съответния конкурс, изведнъж търгът се прекратява, за да бъде елиминиран. Всичко това се прави с поставянето на псевдоексперти, които да „помагат“ на органите на държавно управление при вземането на важни решения.
От комисията за пазарна конкуренция към БАИТ предупредиха и за случаи на неспазването на Закона за електронното управление (ЗЕУ), бяха дадени и примери за нарушения по Закона за обществените поръчки (ЗОП). Сред тях е задаване на неотговарящи или нереални за предмета на процедурата срокове на реакция или срокове за отстраняване на повредата, доставка и други в качеството им на квалификационни изисквания. Друга практика е цитиране от кандидатите на несъществуващи и/или чужди ресурси (сервизни бази, складове, служители и др.), които комисията просто забравя да провери или проверява формално, по изгодна за фаворизираната фирма схема (проверява се договор за наем например, но никой не се интересува от наличието на подходящ персонал на трудов договор и др.). Много често, като показатели за оценка се избират такива, които са измерими с време. При този подход, често печелившата фирма обещава невъзможни неща, негласно “съгласувани” с възложителя, оплакаха се от БАИТ.

Klassa.bg