Много преди бума на строителство на молове в България и преди да бъде построена спортната зала "Арена Армеец" единственото съоръжение, което изпълнява функцията на културно средище и огромен търговски център бе Националния Дворец на Културата или както е познато на всички НДК. 

По предложение на Людмила Живкова Министерският съвет решава да започне строителство на "Национална конгресно-концертна зала" (сега Национален дворец на културата).
За целите се разчиства огромен терен, върху който се намирали пехотните казарми. Националният дворец на културата (НДК) е построен е върху площ от 18 300 кв. м. и има обем 576 800 куб. метра. НДК е изграден за по-малко от 4 години, въпреки че по нормативни данни е трябвало да се построи за 12 години.

Първата копка е направена на 25 май 1978 г. Открит е през март 1981 г. в чест на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Последният, трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 г. Архитектурният проект е дело на колектив с ръководител арх. Александър Баров, а оформлението на околното пространство - на колектив, начело с арх. Атанас Агура. Главен проектант на парка към НДК е инж. Валентина Атанасова. Знакът-символ на НДК е на скулптора Георги Чапкънов и представлява слънце в стилизирана форма, напомняща таваните в старите български къщи, изработен от бронз с диаметър около 7 метра. От вдлъбната полусфера излизат лъчи - житни класове с дължина 2,60 и 1,80 метра.

В централното фоайе на двореца е позлатената скулптура "Възраждане", наричана "Майка България", символизираща гостоприемна и възродена София. Тя е дело на скулптора Д. Бойков. В интериора на НДК заема своето място още един представителен знак - птица, вплетена в слънчевите лъчи, символизираща полета към знание и светлина. От 1980 г. е член на Международната асоциация за конгресните дворци.