Законопроектът от 50 страници мина гладко в пленарната зала, като изключим това, че депутатите от БСП не го подкрепиха. Основният им аргумент е, че промените решават предимно проблеми на новите квартали на София и не са приложими за територията на страната. "Можеше да ги направят със Закона за устройството и застрояването на Столичната община", обясни лидерът на БСП - София, Калоян Паргов.

Дни по-късно две професионални камари поискаха от президента да наложи вето на закона. На осем страници Камарата на архитектите в България (КАБ) изброява редица "недобри и дори противоконституционни норми" като основание законът да бъде върнат за дебат и преразглеждане в парламента. Правен консултант на камарата е един от експертите по ЗУТ - юристът Борис Милчев от "Демократична България". Към искането се присъединиха Съюзът на архитектите в България, Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Българската асоциация на консултантите и Съюзът на ландшафтните архитекти. Отделно и Камарата на инженерите геодезисти и "Зелени закони" поиска вето от президента.

Възраженията на КАБ са по три основни линии. Преди второ четене на законопроекта са внесени предложения, които съществено променят целта и съдържанието му. Това се е случило без обществени консултации, без оценка на въздействието и без мотиви, в нарушение на закона и правилата на работа на НС и води до недостатъчен и осакатен дебат в парламента. И след промените в ЗУТ остават неуредени последиците от решението на Конституционния съд, който отмени два члена като противоконституционни.

Конституционният съд отмени необжалваемостта на общите устройствени планове (ОУП) като противоконституционна. С новоприетите промени вече се допуска ОУП да бъдат оспорвани пред съответния административен съд. От КАБ възразяват срещу "драстичното ограничаване на кръга от лицата, които имат право на това". Законодателите са уточнили, че такива са само собственици на имоти, които са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. Свеждат ги до два вида - на имоти, които ще бъдат отчуждавани, и на имоти, за които се въвеждат ограничения в собствеността с цел защита на обществения интерес.

На отмяната като противоконституционен на 15-годишния срок за започване на отчуждителни производства на частни имоти за публични нужди депутатите въобще не реагираха. Конституционните съдии са преценили, че срокът е прекомерен и нарушава справедливия баланс между публичния и частния интерес. Прочитът на мотивите на съда според КАБ изисква пакет от изменения в действащото законодателство. Парламентарното мълчание по въпроса създава неяснота за устройственото планиране, развитието на инфраструктурата и зелената система на общините и за защитата на основни права на гражданите, пишат от камарата.

Източник: Капитал