Преди няколко години, преди кризата (която тогава все още беше само кредитна) изобщо да достигне българския пазар, рекламният слоган на една от местните банки ни казваше, че "не става само с ядене". Ситуацията оттогава доста се промени – лихвите по депозитите, а след това и по заемите стигнаха рекордно високи равнища, след което постепенно паднаха горе-долу до стойностите си отпреди кризата. Търсенето на ипотечни кредити обаче, което замръзна с влошаването на икономическата обстановка, все още стои някъде около нулата. А усилията на банките да го раздвижат могат да се коментират накратко с думите "Не става само с лихви".

Надолу, надолу

Бърз поглед към статистиката потвърждава това. След като достигнаха пиковите си стойности през 2008 г. и 2009 г., лихвите по ипотечните кредити, предлагани от банките, поеха трайно надолу. Според данните от лихвената статистика на БНБ към началото на 2013 г. ефективните годишни проценти по жилищни заеми за новопривлечените банкови клиенти на практика са по-ниски дори от стойностите, отчитани през 2007 г., когато пазарът все още изживяваше своя период на разцвет. Така към края на февруари средната ефективна годишна лихва по новоотпусканите ипотечни заеми в евро е била 7.24% в сравнение със 7.77% в началото на 2007 г. Разликата е още по-осезаема при цената на заемите в левове, която според последните публикувани от БНБ данни е средно 7.05% за новоотпуснато финансиране спрямо 8.5% през януари 2007 г. (виж графиката).

Макар и доста по-плавно, същата тенденция на постепенно понижение след пиковите стойности през 2008 г. и 2009 г. се наблюдава и по отношение на цената на ипотечните кредити за съществуващите клиенти на банките. В началото 2013 г. средната ефективна годишна лихва по евровите заеми е 7.66% при 7.93% за януари 2007 г. Цената на левовите кредити също приближава стойностите си отпреди кризата – 8.66% към февруари 2013 г. спрямо 8.62% в началото на 2007 г.

Апатия на пазара

Дори и на този фон обаче отчитаната от централната банка динамика в ипотечния сектор остава около нулата. През последните 2-3 години обемите на новоотпусканите на месечна база жилищни заеми трайно остават в пъти по-ниски в сравнение с годините на бум в сектора. Надзорните данни на БНБ дори показват месечни спадове в обема на банковите кредитни портфейли за физически лица през последните няколко месеца.

Същевременно самите банки напоследък като че ли се поумориха от апатията на пазара и напоследък усилията им за активизиране му в повечето случаи се изчерпват с удължаване на едно или друго промоционално предложение. Това поведение се наблюдава особено ясно през последните няколко месеца, през които промените в офертите за жилищни кредити, отчитани от финансовия портал "Моите пари", в основната си част са именно по удължаване на сроковете по промоции. В редовните си месечни прегледи на промените на пазара анализаторите от портала също акцентират върху липсата на нови идеи за подобряване на условията по предлаганите от финансовите институции продукти.

Ефектите на несигурността

Слабата активност от страна на потребителите от финансовия сектор обясняват най-вече с все още високата степен на несигурност по отношение на развитието на икономиката. "Като цяло хората се отдръпнаха от пазара и не потребяват толкова", обяснява Георги Трендафилов, който е оперативен директор на кредитния консултант "Кредитланд". "Има, разбира се, и такива, които имат нужда да купят имот, но същевременно намаляха клиентите, които купуват с инвестиционна цел", посочва той. Така като цяло пазарът остава доста по-свит в сравнение с равнищата си отпреди кризата. От своя страна изпълнителният директор на консултантската компания "Кредит център" Тихомир Тошев допълва, че в основната си част случващите се в момента на пазара сделки за покупка на имоти с инвестиционна цел не се финансират с банкови кредити, а главно със собствени средства на купувачите.

Друг измерител на свитото потребление и високата несигурност сред потенциалните кредитополучатели е отново растящият напоследък интерес към заемите с фиксирана лихва за определен първоначален период. "Това започна да се проявява още през февруари, но през март вече много ясно се оформя като тенденция", посочва Тошев. По думите му потребителите се интересуват от продукти с възможност за фиксиране на лихвата за все по-дълъг първоначален период, като търсенето започва от фиксиране за минимум три години. "Клиентите отново не се чувстват сигурни по отношение на бъдещите си доходи и търсят известна по-голяма стабилност за плащанията си", обяснява той.

Сред ефектите от състоянието на икономическата среда не само в България, но и особено поради проблемите в еврозоната, е и увеличаващата се популярност на ипотечните кредити, отпускани в левове. "Хората започнаха да се връщат към лева като валута", отбелязва Георги Трендафилов. При това тенденцията се забелязва и по отношение на потребители, които вече имат заеми. "Има много клиенти, които са изтеглили кредити в евро и сега търсят превалутиране", посочва той. По думите му обаче търсенето на подобни възможности не бива да е самоцел, като евентуални подобни стъпки трябва да се предприемат след внимателна преценка на потенциалните ефекти и на това дали в крайна сметка усилието си струва. От своя страна Тихомир Тошев посочва, че самите банки също отчитат този повишен интерес към местната валута, като някои от тях дори са пуснали на пазара оферти, при които условията за финансиране в левове са по-благоприятни в сравнение с тези в евро.

Внимателна преценка

Освен че като цяло са свили потреблението си, в резултат на кризата хората са и доста по-предпазливи при вземането на решение за теглене на ипотечен заем. Така например, ако допреди икономическите сътресения малцина си даваха сметка за степента, до която поемат задължения, сега нещата са доста по-различни. "Много от потребителите "слязоха на земята". Сега самите клиенти са по-разумни, като същевременно са се настроили, че не трябва да влизат в твърде големи дългове", коментира Георги Трендафилов.

Подобни са и наблюденията на "Кредит център", които отчитат спад в броя на клиентите, които търсят максимално висок процент на банково финансиране при покупката на имот. "По-скоро наблюдаваме запазване на тенденцията хората, които имат известни спестявания, да използват максимална част от тях за покупката на жилище", обяснява Тихомир Тошев. В тази връзка по думите му по-голямо е търсенето за кредити за финансиране на 40-50% от стойността на придобивания имот, въпреки че банките предлагат и по-високи стойности – около 85% до 90% за монолитно строителство и между 75-80% за панелни жилища.

Capital.bg