Когато става въпрос за теглене на кредити, неизменно един от основните въпроси, които ще се появят, е в каква валута да го изтеглите - в евро или в лева?

На пръв поглед е все едно, поради факта, че валутният борд предопределя една фиксираност на националната ни валута с еврото.

В България едно евро е фиксирано при курс от 1.95583 лева. Този факт, както и членството на страната ни в ЕС, правят лесно консумирането на кредит в евро.

В същото време, фиксираността на лева намалява опасността от обезценка или поскъпване на националната ни валута, която би могли да облагодетелстват или да доведат до загуби за кредитополучателите.

Така че въпросът може да се интерпретира до това при кой кредит са по-изгодни условията, както и кой отговаря в по-голяма степен на вашите лични нужди.

Важното за един кредитополучател е не само настоящото състояние на лихвите, но и бъдещите тенденции за тяхното изменение, доколкото кредитите са в основната си част са дългосрочни, особено ипотечните.

Казусът става още по заплетен, предвид на новата тенденция при банките да изравняват лихвите в момента между ипотечните кредити в евро и в лева, като целта е да стимулират тегленето на кредити в лева, които са по-малък относителен дял от общите кредити.

Причината за това е напълно логична - предвид на значителния левов ресурс набран от банките, който не работи, а в същото време е относително скъп за тях.

Какво обаче, трябва да имат предвид кредитополучателите, когато избират валутата.

От една страна от банката ще им обяснят, че кредитът в евро ще е малко по-скъп, предвид на необходимия разход за превалутирането му, макар и тази такса да не е чак толкова висока.

Като довод за да предпочитат кредит в лева може да им се посочи и рекордно ниските нива на лихвите в ЕС в момента, което крие реална заплаха от потенциалното им повишение в бъдеще, а от там и на лихвите по кредитите в евро, които често са обвързани с базовите лихвени проценти.

Ако погледнем в исторически план, обаче, лихвите по кредити в лева и евро са били почти винаги с положителен спред в рамките на 0.5-1.5%.

Предвид на кризата в Европа и опасността от нейното задълбочаване, от една страна се очаква да бъдат запазени ниски лихвите в Еврозоната за един по-дълъг период от време, за да се стимулира европейската икономика.

От друга страна, задълбочаването на кризата в Европа е напълно възможно да доведе до повишаване на рисковата надбавка свързана с отпускането на средства за страната ни, което да оскъпи кредитния ресурс.

Опасността от репатриране на средства от страна на банките-майки, допълнително повишава опасността от повишение на цената на кредитния ресурс.

В крайна сметка може да се каже, че рисковете от връщане на нормалното на банковия пазар положение за положителен лихвен спред между кредитите в лева и евро са значителни, а ползите към кредита в лева минимални.

По отношение на опасността от разпадането на Еврозоната и обезценката на еврото трябва да се зададе въпроса какво би станало, ако се откажем от валутния борд? Най-вероятно, ако това се случи, ще е поради причина, че няма да влизаме в еврозоната, поради това, че тя вече не съществува.

Едно евентуално развързване на лева (което изглежда крайно малко вероятно и при налице горепосоченото събитие) най-вероятно ще е свързано с поскъпване на националната ни валута, което отново би натежало в посока на кредити в евро, поради това, че при такива събития те биха се обезценили (предвид на това, че дохода ни е в левове, а задълженията в евро).

Profit.bg