Правителството се впуска в ударно теглене на заеми преди евроизборите, е видно от емисионната политика и индикативния календар на аукционите, оповестени от финансовото министерство в края на миналата седмица. Още през януари чрез продажба на ДЦК на вътрешния пазар ще бъдат взети 900 млн. лв. при лимит на новите дългове от 4.4 млрд. лв. за цялата година, фиксиран в Закона за бюджета. Така ще бъдат осигурени средства за авансово изплащане на земеделските субсидии, тъй като във фискалния резерв няма достатъчно ресурс за тях, а приходите в бюджета може да се окажат недостатъчни. В края на миналата седмица средствата в резерва бяха малко над 4.4 млрд. лв., което е на границата на законовия минимум. Според финансисти програмата на правителството по отношение на новите дългове показва, че оттук нататък всички по-големи еднократни плащания на бюджета ще се финансират с нови дългове, тъй като буферите във фискалния резерв са изконсумирани. Това можеше и да не е притеснително, ако преди седмици агенция S&P не понижи перспективите пред кредитния рейтинг на държавата, което има потенциал да повлияе негативно върху цената на новите заеми.

Схемата със земеделските субсидии се повтаря

През тази година правителството планира да изтегли 3 млрд. лв. от чужбина, а от вътрешния пазар ще вземе 1.2 млрд. лв. От тях 900 млн. лв. са планирани за януари и ще се върнат на два транша през юли и октомври. Макар официално да не се посочва с каква цел ще бъдат изтеглени тези средства, може да се предположи, че те са предназначени за авансовото изплащане на земеделските субсидии, което ресорният министър Димитър Греков обеща. Така ще се повтори схемата от миналата година, когато под натиска на протестите правителството на ГЕРБ изтегли извънреден заем и макар тогава БСП да се обяви против тази мярка, сега левицата прави абсолютно същото. Тогава пазарът финансира правителството при лихва от 1% за шестмесечен заем, което бе изгодно. Впоследствие Европейската комисия възстановява парите за субсидиите. Сега обаче ситуацията е различна и не са изключени изненади, коментираха специалисти пред "Капитал Daily". Причините за това са, че, от една страна, емисионният календар бе спуснат на пазарните участници в последния момент, на 2 януари следобед, при положение че първият голям аукцион за 400 млн. лв. е насрочен за 6 януари, понеделник. Така играчите имаха само един работен ден, за да се подготвят. Освен това банкови дилъри споделиха, че така изработеният график очертава много натоварено първо тримесечие за тях, с големи като обем емисии, което също би могло да внесе затруднения.

Без оптимизъм за новите дългове

По-големи са притесненията на специалистите по отношение на планираните еврооблигации за 3 млрд. лв. през тази година - с част от тях ще се погасят еврооблигациите в долари през януари догодина. Настроенията не са много оптимистични, след като агенция Standard & Poor's понижи перспективата по рейтинга на България на негативна и предупреди, че в близките две години не е изключено понижение. Това отразява инвеститорския поглед върху риска, който поемат, купувайки български облигации, още повече че за пазарите не е тайна нуждата от финансиране, в която изпада страната. През следващите четири години предстоят плащания по падежиращи дългове за близо 5.9 млрд. лв., а при липсата на осезаем икономически растеж дълговете ще могат да бъдат рефинансирани единствено с нови заеми. Това се посочва и в емисионната политика за тази година, където се казва, че с постъпленията от новите емисии, пласирани навън, ще се извърши плащане на падежиращи през януари 2015 година глобални облигации в щатски долари. Част от парите ще се насочват и за попълване на фискалния резерв, за да може той да играе ролята на фискален буфер според обясненията на финансовото ведомство.

И ако изграждането на буфери отнема време и зависи от развитието на икономиката, то правителството би могло да предприеме мерки, които да не натоварват извънредно бюджета и данъкоплатците, както е в случая със земеделските субсидии. Страната би могла да договори по-ранно превеждане на средствата за тях от Европейската комисия, за да може зърнопроизводителите да разполагат със средства за подготовка на площите и за сеитба в най-подходящия за това сезон.

Capital.bg