Референдум за промяна на изборната система по предложението на президента Росен Плевнелиев и на Инициативния комитет, начело с Георги Близнашки, няма да има. Това решиха депутатите на извънредното заседание на парламента във вторник. До отхвърлянето на решението се стигна след като ДПС бламира двете големи парламентарни групи като веднъж гласува с ГЕРБ срещу предложението на БСП да има само задължително гласуване и втори път с БСП срещу предложението на ГЕРБ да се проведе допитване по трите въпроса - дали да има мажоритарен избор на народни представители, дали да се въведе електронно гласуване и дали да има задължителен вот.

С това близо шестмесечната сага около възможността за провеждането на референдум по въпросите на изборното законодателство приключи окончателно за това Народно събрание в полза на противниците на допитването. Тя започна в края на януари, когато президентът Росен Плевнелиев предложи на Народното събрание да свика референдум по трите въпроса за промяна в изборната система като идеята беше допитването да се проведе заедно с изборите за Европейски парламент. Парламентарната правна комисия обаче отхвърли предложението му. В знак на подкрепа на идеята на държавния глава Инициативен комитет, начело с бившия депутат от БСП и професор по конституционно право Георги Близнашки, събра подписка, в която се подписаха над 500 000 души с искане за провеждането на референдум със същите въпроси. При проверката на редовността на подписите обаче ГРАО установи, че около 108 хил. от подписите са невалидни. Така 36 000 подписа не достигнаха на инициативния комитет, за да има нужните половин милион подписа, които задължават парламента да вземе решение за свикването на референдум. Редовните подписи обаче бяха достатъчни да задължат депутатите да разгледат въпроса.

Двете управляващи партии - БСП и ДПС отказваха да внесат въпроса за разглеждане в пленарната зала. До момента, когато в отговор на предложението на Лютви Местан правителството на Пламен Орешарски да работи до началото на декември след което да се проведат предсрочни избори, Сергей Станишев отговори с идеята да се проведе референдум за задължително гласуване. Така допитването отново влезе в дневния ред на парламента. Дебатът първо трябваше да се проведе миналата седмица, но липсата на кворум провали заседанието. В началото на извънредното заседание във вторник гледането на решението за провеждане на референдум беше отложено с два часа по искане на ГЕРБ.

Дрегер и платена любов

По време на продължилия около 4 часа дебат по предложението на президента и на Инициативния комитет си проличаха различията в позициите на БСП и ГЕРБ по това какъв трябва да бъде въпросът на допитването. От опозицията настояваха то да се проведе по трите въпроса на държавния глава и на комитета - дали да има мажоритарен вот, дали да се въведе задължително гласуване и дали гласуването да става по електронен път. Като основните аргументи на ГЕРБ бяха, че партията винаги е защитавала тези позиции и е имала такива предложения при обсъждането на Изборния кодекс. На дебата присъстваха и представители на Инициативния комитет. Неговият председател Георги Близнашки защити въвеждането на мажоритарен елемент в избирателната система. Той каза, че по този начин ще се коригират "съществени пороци" в националния политически живот. А задължителното гласуване ще гарантира повече представителност.

От БСП бяха против въпросите в допитването за мажоритарния елемент и за електронното гласуване, но подкрепиха въпроса за задължителен вот. Зам.-председателят на парламента Мая Манолова, основен автор на Изборния кодекс, предложи въпроса за мажоритарния избор да отпадне, защото на него не може да се отговори еднозначно с "да" или "не". Аргументът й беше, че не ясно колко депутати ще се избират по този начин. Според Манолова от допитването трябва да отпадне и въпросът за електронното гласуване, защото чрез него се нарушава тайната на вота. А по повод изказванията на депутати от ГЕРБ, че тяхната партия винаги е била за задължителното гласуване и е предлагала такива текстове при обсъждането на Изборния кодекс, Манолова заяви, че по този начин от ГЕРБ са предлагали на избирателите "платена любов". (Предложението на партията на Бойко Борисов беше гласуващите да получават някакъв вид бонуси, например отстъпки на данъци.) Тя заяви още и, че ще подкрепи решение за референдум за задължително гласуване, но самата тя е против задължителен вот.

Колегата й Янаки Стоилов предложи редакция на въпроса за задължителното гласуване като поиска вотът да е само за парламентарните избори и само за гражданите, които живеят на територията на България, като се въведат санкции за неоправдано неупражняване на вот. От ГЕРБ се обявиха против.

ДПС бяха против гласуването на решение за провеждане на референдум като позицията на партията изложи лидерът Лютви Местан в изказване, продължило повече от 20 минути. Депутатите от "Атака", които също бяха против референдума, не присъстваха изобщо в пленарната зала.

Колорит на дебата придаде депутатът от БСП Христо Монов. Той на няколко пъти се включи в него от парламентарната трибуна с неадекватни предложения като това всеки от инициативния комитет да каже дали е членувал в БКП и тогава да бъде допуснат в пленарната зала. Имаше и неадекватни обаждания от мястото си в парламента. Това принуди председателстващия Народното събрание Алиосман Имамов на няколко пъти да му прави забележка, а колегите му от ГЕРБ внесоха в залата кутия, на която пишеше "дрегер" с очевиден намек за състоянието му.

ГЕРБ и БСП се карат, ДПС - печели

В крайна сметка решенията на ГЕРБ и на БСП за референдум бяха отхвърлени с решаващите гласове на ДПС. Първо ДПС гласува заедно с ГЕРБ срещу предложението на БСП депутатите да гласуват всеки един от трите въпроса поотделно. След това двете партии гласуваха заедно и срещу предложението за редакция на Янаки Стоилов от БСП. При гласуването на предложението на Цецка Цачева от  ГЕРБ за решение за референдум, което да обедини въпросите на президента и на инициативния комитет обаче ДПС гласува заедно с БСП като то беше отхвърлено с 86 гласа "за", 86 "против" и 13 "въздържал се". Следващото гласуване беше отново нейно и беше за приемане на решение с трите въпроса само на Инициативния комитет. При него гласовете се разделиха така: 88 бяха "за", 71 "против", а 26 се въздържаха. Така решението за провеждане на референдум за промяна на изборното законодателство беше отхвърлено окончателно от Народното събрание. Остава единствено вариантът Върховният административен съд да уважи жалбата на Инициативния комитет, подадена срещу решението на председателя на Народното събрание Михаил Миков да не даде срок за отстраняване на нередовностите в подписката. Ако това се случи, комитетът ще трябва да получи възможност да попълни липсващите данни и евентуално да събере необходимите за задължителен референдум половин милион подписа. 

Capital.bg