Намалението на оборотите на компаниите в строителния сектор продължава. През тази година спад са отчели над 90% от фирмите, а над 15% от малките предприятия са замразили дейност. Тези данни изнесе ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ) в отчет за състоянието на бранша през първата половина на годината.
От камарата отбелязват като сериозен проблем неразплатените средства от държава и общини към сектора и хронично високите нива на междуфирмена задлъжнялост в него. За тежката ситуация допринася и кризата с КТБ, тъй като много дружества в сектора са оперирали през банката, а в нея са блокирани и суми по европейски програми – например тези по мярката за енергийна ефективност по програма "Регионално развитие".
Като цяло оценките за годината са, че ще е поредната тежка за строителството.

Браншът в числа
Анализите на КСБ показват, че оборотите на строителните компании продължават да се формират основно от обществени поръчки, финансирани с европейски средства.
По тази линия през първата половина на годината са сключени 572 договора със строителни компании на обща стойност 1.429 млрд. лв. За същия период договорите с финансиране от бюджета са 1658, но на значително по-ниска стойност – около 900 млн. лв. Част от тях са по линия на публичната инвестиционна програма на кабинета "Орешарски".
По-притеснителното според председателя на КСБ Светослав Глосов е, че всяка втора строителна фирма има просрочено задължение към друго дружество, а близо 70% от сделките се плащат със закъснение. В основата на тази задлъжнялост са не само некоректни отношения между компании и техни доставчици и подизпълнители, но често и забавени плащания при изпълнение на обществени поръчки.
По данни на компании от строителния сектор от камарата за пореден път изчислиха неразплатените задължения от държава и общини на 1 млрд. лв. Числото остава високо въпреки усилията на служебното правителство и пренасочването на средства от бюджета за възстановяване на плащанията по оперативните програми "Околна среда" и "Регионално развитие". По първата до 10 октомври са разплатени 244 млн. лв., а по втората – 90 млн. лв.
"Работата по изпълняваните обекти обаче не е спирана и докато държавата покриваше старите задължения, са фактурирани нови изпълнени дейности", обясни изпълнителният директор на КСБ Иван Бойков. Той определи плащанията от страна на държавата като глътка въздух, но и само като начало, тъй като до средата на 2015 г. се очаква да бъдат изпълнени строителни работи по европейски проекти за над 2 млрд. лв.
При частните инвестиции в строителството картината не е по-добра. Данните на националната статистика показват, че през първото полугодие са издадени с 11.5% повече строителни разрешения за жилищни сгради, но тези за други сгради са намалели с 8.9%. Освен това дори да има ръст, той е от ниска база.

Колко са строителите
Въпреки негативните тенденции в сектора от камарата отчитат ръст в броя на строителните компании. Данните са от ежегодното подновяване на регистрациите на фирмите в поддържания от КСБ професионален регистър. По закон всяко дружество трябва да присъства в него, за да има право да строи.
Тази година до края на септември вписаните в регистъра компании са 4202. В началото на годината дружествата в него са били 4303, а заличените оттогава са 520, т.е., за да се достигне актуалният брой компании към момента, новите вписвания са над 400, отбеляза председателят на комисията за регистъра Георги Линков. Той посочи, че най-много нови строителни компании са регистрирани в последните месеци преди изборите, когато вече са били ясни нагласите сред гласуващите. По думите му това е обичайно явление и се наблюдава редовно по време на избори.
Присъствието на нови компании обаче не подобрява картината. Данните на камарата показват, че през първото шестмесечие са отчетени най-ниските нива на разходи за придобиване на дълготрайни материални активи за години назад, което е показателно за растежа и развитието на фирмите в сектора. Освен това заради неразплатени задължения все по-малко компании успяват да покрият изискванията за приходи, брой заети и дълготрайни материални активи, за да изпълняват строежи от 1-ва и 2-ра категория. В двете категории попадат най-големите и сложни обекти в строителството. От камарата прогнозираха, че ако тази тенденция се запази, скоро магистрали ще могат да се изпълняват само от консорциуми.
От КСБ все пак очакват решение със спрените пари по европейските програми в рамките на годината. Според Иван Бойков камарата вече е получила уверение, че първата задача на новите управляващи ще са еврофондовете.

Capital.bg